Каталония може и да е сепаратисткият регион, който в момента е в светлината на прожекторите, но в Европа има и много други сепаратистки движения, които следят отблизо случващото се в Североизточна Испания.

Сепаратистките движения в Европа може да варират от малки селища до цели региони, а мотивите за отделяне са също толкова разнообразни, обхващащи лингвистични и културни различия, както и икономически и исторически обосновки.

И докато някои сепаратистки движения мечтаят просто за малко повече автономност от централното управление, други - като Каталония, се целят в придобиването на пълна независимост и нищо по-малко.

Страни, като Германия и Италия, където може да има много отчетливи лингвистични, културни и исторически разлики, имат множество и значими сепаратистки движения, с които да се борят.

Географските характеристики също могат да имат роля при острови, като Сицилия или Фарьорските острови, и полуострови като (като Корнуол в Югоизточна Англия), които често търсят повече автономия или независимост.

"Европа на регионите прави завръщане", заявява пред CNBC Вилем Буитер, старши икономист в Citibank.

"Прекалено много страни в ЕС имат сепаратистки проблеми, в това число Великобритания, Белгия и Италия, и това не е уникален проблем," казва той.

От CNBC посочват няколко от по-големите и по-дългогодишни сепаратирски движения, които следят случващото се в Каталония с интерес.

Венеция и Ломбардия

Заможните италиански области Ломбардия и Венето организират на 22 октомври консултатитвен референдум за по-голяма автономия.

И в двете области има силни сепаратистки движения, подхранвани основно от възмущението от възприятието, че парите на данъкоплатците се харчат за по-бедната южна част от страната.

Както и в случая с Каталония, Конституционният съд на Италия блокира плановете на двете области за референдум за независимост и затова гражданите им ще бъдат попитани дали искат по-голяма независимост (и повече средства) от правителството.

Въпреки че е известен повече с това, че е град на романтиката, отколкото на бурния национализъм, си заслужава да се припомни, че Венеция става част от Италия едва през 1866 г.

През 2014 г. Венеция проведе свои референдум за независимост, на който 2.1 милиона граждани (89% от гласувалите) изразиха подкрепа за независимостта. Много от гласоподавателите смятат, че данъците им се насочват към по-бедните южни райони на страната, вместо да се инвестират в тяхната област.

Фландрия и Валония

Белгия е страна, разделена на три общности, езици и региони. Фландрия и фламандската общност се намират в северната част на страната, където се говори фламандски. В южната част на Белгия се говори основно френски език, като този регион е известен като Валония.

Нещата се усложняват още повече и от наличието на регион в крайната източна част на страната, където се говори немски език. В Белгия също има подобни движения, като всеки от тези региони се стреми към независимост.

Политически групи, като националистическата партия Нов фламандски алианс, се борят за постепенно отделяне на Фландрия от Белгия. Според Euronews, партията дори е окачила знамето на Каталония пред централата си наскоро в подкрепа на испанската сепаратиска област.

На фона на парламентраните избори през 2019 г. в Белгия, въпросът с независмостта на фламандците вероятно няма да отшуми скоро.

Страната на Баските

Един от регионите, който със сигурност следи много отблизо случващото се в Каталония, е Страната на Баските - "автономна общност", намиращата се на северното крайбрежие на Испания.

Подобно на Каталония, Страната на Баските има собствен език и отличителна култура. За разлика от Каталония обаче, баските имат история на насилствен сепаратизъм с множество смъртносни атентати, дело на сепаратистката групировка ЕТА.

Организацията обяви, че прекратява въоръжените нападения през 2010 г., а през 2011 г. обяви постоянно примирие.

Сепаратиските движения в региона остават сила, която трябва да се има предвид. Говорител на Баската националистическа партия заяви наскоро, че се надява, че регионът ще проведе собствено гласуване, по подобие на Каталония.

Южен Тирол

Автономната провинция Южен Тирол се намира в най-северната част на Италия и е известна още като Алто Адидже. Тя обаче е отличително неиталианска, като основият език, който се говори там е немски. Едва близо една четвърт от местното население, което наброява 510 000 души, говори италиански език.

Въпреки че е автономна провинция от 1972 г., в региона има сепаратистко движение, което търси отделяне от Италия и присъединяване отново към Австрия. Регионът е бил част от Австро-Унгарската империя, но е анексиран към Италия след края на Първата световна война.

Шотландия

Една от държавите, които следят събитията в Каталония с интерес, е Шотландия. Въпреки че през 2014 г. страната проведе собствен законен и одобрен от британското правителство референдум за независимост, който сепаратистите изгубиха, след като 55% от шотландците предпочетоха да останат част от Великобритания, Шотландската национална партия не е изгубила надежда, че скоро може да бъде насрочен ново гласуване.

След референдума в Каталония, лидерът на партията Никола Стърджън заяви, че "силата на чувствата" в Каталония "не може да бъде пренебрегната", но добави, че и двете страни трябва да водят преговори.

Наскоро Стърджън бе близо до свикването на втори референдум за незвисимост в Шотландия, но партията изгуби част от местата си парламента по време на парламентарните избори през тази година.

Според политически анализатори, тези загуби са индикация, че шотландските гласоподватели нямат особено желание за ново гласуване по въпроса, особено толкова скоро след референдума през 2014 г.