Скъпата храна и енергия засилват вероятността от социални бунтове

1574
Скъпата храна и енергия засилват вероятността от социални бунтове

© Pixabay

„Парите вече нямаха никаква стойност в Истанбул.

Пекарни, които някога са продавали големи хлябове за една сребърна монета, сега пекат хляб наполовина по-малък на същата цена.

Кралският монетен двор хитро намаляваше количеството сребро във всяка монета. Когато еничарите откриха, че заплатите им са намалени, те се разбунтуваха, обсаждайки двореца на нашия султан, сякаш е вражеска крепост“.

Това е откъс от романа на Орхан Памук „Моето име е червено“,  чието действие се развива през 16-и век.

Галопиращата инфлация днес отново се превръща в проблем за Турция. Официално е 73%, но всички подозират, че е по-висока. Лауреатът на Нобеловата награда за литература Орхан Памук казва, че никога не е виждал толкова драматично покачване на цените.

Той не прави прогнози какви могат да бъдат политическите последици, но да се критикува съвременния турски "султан" Реджеп Тайип Ердоган би било рисковано.

От своя пълен с книги апартамент с изглед към Босфора Памук коментира пред The Economist, че сънародниците му реагират с шок, изненада и гняв.


Навсякъде по света инфлацията нанася тежки удари върху жизнения стандарт, разпалва ярост и подхранва смут. Инвазията на Владимир Путин в Украйна доведе до покачване на цените на храните и горивата.

Правителствата биха искали да смекчат удара, но след като са взели големи заеми по време на пандемията, лихвите по които постепенно започват да нарастват, много от тях вероятно няма да са в състояние да го направят. Всичко това влошава съществуващото социално напрежение в много страни и прави вълненията по-вероятни, пише още изданието. 

Най-силният предсказател за бъдещата нестабилност е нестабилността в миналото. Според анализ на Международния валутен фонд, в исторически план вероятността една страна да преживее тежки социални вълнения през даден месец е само 1%, но този шанс се удвоява, ако е имало такива трусове през предходните шест месеца.

Шансовете се удвояват и ако съседна страна е преживяла подобни вълнения. Много по-вероятно е протестиращите да излязат на улицата, ако смятат, че и други ще се присъединят към тях.

The Economist използва статистически модел за оценка на връзката между инфлацията и социалните вълнения, базиран върху цените на храните и горивата. Данните на проекта ACLED (Armed Conflict Location & Event Data Project) от 1997 г. насам показват, че покачването на цените на храните и горивата е силен знак за евентуална политическа нестабилност.

Според изданието, има достатъчно сериозни причини за тревога за следващите месеци. Разходите за внос на храни и горива се очаква да се увеличат, особено в бедните страни, чиито дългове също са нараснали. Средното съотношение на публичния дълг към БВП там е от 69.9%, изчислява МВФ.

Банката за международни разплащания с предупреждение за инфлациятаЦентралните банки не трябва да позволяват на инфлацията да се утвърди като дългосрочна тенденция, се посочва в годишния доклад на институцията

Тази година те вероятно ще изпреварят по този показател средната стойност за богатите страни. Тъй като бедните държави обикновено трябва да плащат много по-високи лихви, дълговете им изглеждат неустойчиви. Според МВФ, 41 държави, в които живее 7% от световното население, са изложени на висок риск от свръхзадлъжнялост. Някои, като Лаос, са на ръба на неизпълнението.

А моделът на The Economist предполага, че много страни ще станат свидетели на удвояване на броя на събитията с безредици през следващата година.

Места, които преди са били несигурни от политическа гледна точка, могат да прекрачат "ръба" на социалния баланс. В Турция, например, прекъсването на вноса на храни и горива от Украйна и Русия допринася за щетите, които вече са причинени от паричната политика.

Ердоган смята, че високите лихви причиняват инфлация, а не я ограничават. Затова той е наредил намаляване на лихвите, дори когато цените бушуват извън контрол.

За да защити турската лира, Ердоган от края на 2021 г. призова хората да влагат парите си в специални сметки, защитени от обезценяване. Държавата обещава да компенсира разликата, ако тези депозити загубят стойност спрямо долара.

Лирата вече падна с почти 25% тази година. Не е чудно, че над 960 милиарда лири (55 милиарда долара, или 7% от БВП) са били укрити в сметките за шест месеца, създавайки огромен дълг за правителството.

Глобалната икономическа буря изостря основните политически проблеми и в други държави. В Пакистан драстичният спад в стандарта на живот е едно от обясненията за свалянето на премиера Имран Хан през април. Оттогава той води масови улични митинги, за да си върне влъстта. В Индия избухнаха бунтове заради плана за намаляване на броя на работните места в армията.

Когато времената са трудни, едно от най-важните неща за хората е сигурността на работното място.

Шри Ланка дава представа колко бързо нещата могат да излязат извън контрол. Президентът Готабая Раджапакса забрани химикалите в земеделието миналата година и нареди на фермерите да използват органични продукти.

В резултат реколтата падна катастрофално, а шест месеца по-късно той вдигна забраната, но тогава вече имаше твърде малко валута, с която да се внасят достатъчно химически торове. Следващата реколта се очаква да бъде мизерна. Шри Ланка се нуждае от храна и гориво, но не може да си позволи да ги внася.

На 9 май протестиращите в страната се сблъскаха с проправителствен митинг. Бутаха автобуси в езера или ги запалваха. Изгорени бяха и домовете на няколко политици, а музей, посветен на семейство Раджапакса, беше разбит. Наложи се армията да разпръсква протестиращите, които нахлуха в резиденцията на премиера. 

Но жителите на Шри Ланка все още са бесни. Рафтовете на магазините са празни, липсват основни продукти, а хората се редят на опашки с часове за бензин. Училищата и държавните учреждения са временно затворени. Правителството не изплати дълговете си, а служители на МВФ пристигнаха в столицата Коломбо на 20 юни, за да обсъдят спасяването.

Никой не може да бъде сигурен коя ще бъде следващата държава или регион, в които ще избухнат подобни безредици. Южносахарският регион в Африка беше свидетел на пет преврата през последните две години.

В Казахстан правителството извика руски войски, за да помогнат за потушаване на гражданските вълнения през януари, а в Киргизстан, която разчита на пшеница и парични преводи от Русия, бяха свалени трима президенти от 2005 г. насам.

Норвегия повиши лихвите с най-силния темп от 20 години насамКомитетът по паричната политика на Norges Bank повиши лихвения процент по краткосрочните депозити до 1.25% от досегашните 0.75%

Една страна с почти всички предвестници на хаоса е Тунис. Тя има и богата история на улични вълнения. Преди 12 години тунизийският продавач на плодове Мухамад Буазизи се запали заради упражнен върху него полицейски тормоз.

Смъртта му постави началото на арабската пролет - вълна от протести, която заля Близкия изток и свали четирима президенти. Първоначално демократичната революция в Тунис вървеше добре, но миналата година президентът Каис Сайед пое автократични правомощия.

Спадащият стандарт на живот отново превърна страната в "буре с барут". Половината от населението е на възраст под 30 години, а една трета от младите мъже са безработни. На 16 юни обща стачка спря автобусите и влаковете в страната. Правителството се опитва да сключи сделка с МВФ, но синдикатите възразяват срещу условията, които включват намаляване на разходите за заплати в публичния сектор.

Президентът Сайед се опитва да подкрепи собствената си власт и на 25 юли тунизийците ще гласуват за нова конституция, чийто текст все още не им е показан. Обикновените тунизийци обаче копнеят за калории, а не за конституционна реформа. Но политиките, предназначени да задоволят глада им, имат погрешни последици.

Подобно на много страни, Тунис фиксира цената на хляба, а субсидиите се увеличават успоредно с покачването на цените на пшеницата. Това е и една от причините, поради които правителството се нуждае от спасителните програми на МВФ.

Междувременно, фермерите трябва да продават зърното си на държавата на ниска фиксирана цена. Това обезкуражава производството.

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg