Все по-близки Китай и Русия, все повече вътрешни въпросителни за Си
Във вторник Китай е призовал за увеличаване на трансграничната свързаност с Русия и за задълбочаване на взаимното търговско и инвестиционно сътрудничество. Този призив идва на фона на ангажименти от двете страни за все по-тесни икономически връзки и категоричното неодобрение на Запада, след като миналата година руските войски нахлуха в Украйна.
Руският министър на икономическото развитие, пише Reuters, проведе "задълбочени" дискусии за икономическото сътрудничество с китайския министър на търговията в Пекин във вторник, което съвпадна с пътуването на китайския първи дипломат Ван И до Москва за стратегически разговори, които доведоха до потвърждаване на посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин следващия месец.
Китайският министър на търговията Уанг Вентао заявява по време на дискусиите в Пекин, че китайско-руското икономическо и търговско сътрудничество е продължило да се задълбочава и да става все по-"солидно" под "стратегическото ръководство" на двамата държавни глави, става ясно от прессъобщение, цитирано от информационната агенция, която припомня:
„След като войната в Украйна продължава вече втора година, а Русия е подложена на западни санкции, Москва се осланя на своя съюзник Пекин за икономическа подкрепа, задоволявайки китайското търсене на петрол и газ, както и на зърно“.
През август китайският внос на руски стоки е нараснал с 3% спрямо година по-рано и достига до 11,5 млрд. долара, обръщайки спада от 8% през юли, сочат последните данни на китайските митници.
Пекин отхвърля западните критики към засилващото се партньорство с Москва в светлината на руската война в Украйна. Той настоява, че връзките не пренебрегват международните норми и Китай има право да си сътрудничи с която държава избере.
Във вторник министрите от Г-7 отново призоваха, без да посочват конкретни държави, трети страни да "прекратят всякаква помощ за агресивната война на Русия или да понесат сериозни последствия".
Руският Далечен изток, граничещ с Китай, както и със Северна Корея, придобива ново стратегическо значение като зона за трансгранична търговия. Миналата седмица например руската Обединена нефто- и газохимическа компания и китайската Xuan Yuan Industrial Development се споразумяват да построят нефтопретоварен комплекс в близост до железопътен мост, свързващ руския град Нижнеленинское с китайския Тонгцзян, което отразява стремежът на Москва да диверсифицира износа си на стоки от Европа, която сега смята за политически "недружелюбна".
Руският Далечен изток, където се улавят около 70% от морските дарове в страната, също се надява да увеличи износа на морски продукти за Китай, след като Пекин забрани морските дарове от Япония заради изпускането на радиоактивна вода от авариралата централа "Фукушима" в океана, посочва Reuters и цитира китайски държавни медии, които твърдят, че има нарастваща "необходимост" Китай и Русия да засилят търговията си със зърно на фона на продължаващите ограничени доставки в световен мащаб.
Изграждането на зърнен коридор, свързващ Русия с Хейлундзян, североизточната хлебна кошница на Китай, ще помогне за укрепване на продоволствената сигурност на азиатската страна.
По-рано през септември китайският президент Си Дзинпин посочва, че Хейлундзян трябва да се превърне в "ключов" портал за отварянето на Китай на север, заявявайки, че провинцията трябва да играе активна роля в гарантирането на националната отбрана, продоволствената и енергийната сигурност.
Все повече вътрешни въпросителни за Си
Тази заявка на Китай обаче е съпроводена от все повече вътрешни въпросителни за китайския лидер Си Дзинпин. В началото на безпрецедентния си трети мандат, посочва в свой анализ CNN, той подреди на най-високи позиции редица лоялни хора, за които вероятно се надяваше, че ще улеснят постигането на голямата му визия за Китай.
По-малко от година след това обаче вълна от сътресения разтърсва подбрания от него управляващ елит, което засилва въпросите за неговата преценка и намалява международното доверие в управлението му. И то в момент, когато Китай е изправен пред големи икономически проблеми у дома и засилена конкуренция със САЩ на световната сцена.
„Само за няколко месеца изчезнаха двама високопоставени членове на китайския кабинет, които бяха ключови посредници на страната със света. Министърът на отбраната Ли Шанфу не е виждан публично от три седмици, което предизвика предположения, че срещу него се води разследване. Седмици по-рано министърът на външните работи Цин Ган беше драматично отстранен, след като изчезна от общественото полезрение за един месец“, припомня още CNN, като добавя, че тези внезапни изчезвания се случват в момент, в който Си „се стреми да премахне всички предполагаеми заплахи и уязвимости в стремежа си да укрепи националната сигурност на фона на нарастващото напрежение със Запада“.
И Ли, и Цин са сред петимата държавни съветници на Китай - висша длъжност в кабинета, която стои по-високо от тази на редовия министър. Ли също така е член на Централната военна комисия - влиятелен орган, оглавяван от Си, който командва въоръжените сили.
Междувременно изненадващо отстраняване на двама високопоставени генерали разтърсва Ракетните войски на Народноосвободителната армия - елитно подразделение, създадено от Си с цел модернизиране на китайския конвенционален и ядрен ракетен потенциал, което предизвиква опасения за по-широка чистка в армията.
Не на последно място, съмнения в международната общност предизвиква както липсата на каквото и да било публично обяснение за поредицата кадрови промени, така и тази на каквото и да било желание да се отговори на множеството спекулативни теории. Във вторник например The Wall Street Journal съобщава, че международно разследване на Комунистическата партия е установило, че Цин е имал извънбрачна връзка, докато е бил посланик на Китай във Вашингтон.
Тази липса на прозрачност по отношение на съдбата на двама високопоставени министри нанася удар върху международния имидж на Пекин, който изтъква своя политически модел като по-стабилен и ефективен от западните демокрации. Експерти твърдят, че нарастващата несигурност сред управляващия елит на Китай разкрива уязвимостта на еднопартийната система, която само се засилва от концентрацията на лична власт по време на третия мандат на Си.
"Това, което се случва в Китай, наистина представлява и отразява огромен политически риск, идващ от Пекин", казва Дрю Томпсън, старши научен сътрудник в National University of Singapore. "Политическият риск е свързан не само със самия Си Дзинпин и отношенията му с подбраните от него подчинени, но и с липсата на установени правила и норми, които да регулират поведението в системата."