Задавали ли сте си въпроса защо древните римски бетонни колони стоят непокътнати до ден днешен, а модерните сгради се поддават на природните стихии и се нуждаят от периодични ремонти? Отговорът може би се крие в тайните строителни технологии от времето на Римската империя, някои от които са безвъзвратно загубени.

Има много исторически свидетелства, които доказват, че римляните са едни от първите, които започват да изграждат бетонни структури, наподобяващи тези от нашето съвремие. Историкът Плиний Стари, живял през първия от Новата ера и загинал при изригването на вулкана Везувий през 79 г., пише в съчиненията си, че "най-добрият бетон се прави от вулканичната пепел, която се намира в Неаполския залив".

В наши дни учените са успели да докажат тези твърдения, взимайки проби от кейовете на брега на град Поцуоли. Те откриват и "тайната" на здравината на римския бетон. В него се използва смес от вулканична пепел и вар, играеща ролята на хоросан. При изграждането на подводни структури сместа се наливала в дървен кофраж, в резултат на което се образувала реакция между нея и морската вода. Това придавало на материала изключителна здравина, която нараства с времето.

За сравнение, в модерния цимент, който се използва в съвременното строителство, липсва комбинацията от вулканична пепел и вар, а връзката между отделните елементи в него не е толкова силна.

Т. нар. "портландски цимент", който се използва най-широко в съвременното строителство и в изграждането на бетонни структури, е особено уязвим на влиянието на морската вода, а експлоатационният му срок рядко надвишава 50 години. Освен това при производството му се генерират голямо голичество въглеродни емисии.

Според проф. Пауло Монтейро от университета в Калифорния около 7% от въглеродните емисии на амрериканската индустрия идват именно от производството на около 19 милиарда тона цимент, които се произвеждат в САЩ всяка година.

Освен, че е по-здрав от съвременните алтернативи, римският бетон се оказва и по-устойчив от екологична гледна точка. За производството на съвременния цимент се използав нагряване на смес от варовик и глина до температура от близо 1500 градуса по Целзий.

Бедствия, глад и глобализация: Крахът на цивилизациите от Бронзовата епохаПреди повече от 3200 години Средиземноморието и Близкият изток са дом на няколко проспериращи и взаимносвързани цивилизации


Технологията на римляните изисквала много по-малко вар, а варовикът, използван за добиването ѝ, се изпичал при по-ниска температура (около 900 градуса по Целзий).

Учените, които изследват свойствата и съдържанието на римския бетон, търсят различни начини, по които технологиите от античността да бъдат приложени в наши дни. Вариантите са различни, като някои от тях включват използването на пепелта, която излиза като остатъчен продукт от въглищните топлоелектрически централи.

Според Монтейро и неговите колеги интегрирането на част от римските технологии може да направи модерните бетонни структури по-здрави, като в същото време намали въглеродния им отпечатък.

За съжаление, в древните текстове досега не е открита точната рецепта за производството на т. нар. "морски бетон", използват от римските инженери и строители. Другият потенциален проблем е свързан с това, че римските структури са ставали по-здрави с времето и това се вижда 2000 години по-късно. Не е ясно обаче дали един мост, изграден с бетон от вулканична пепел, ще може да покрие съвременните изисквания за безопасност още веднага след пускането си в експлоатация.

Напълно възможно е обаче част от римските технолотии да се окажат полезни в съвременната строителна индустрия и да помогнат за подобряване издръжливостта на съвременните съоръжения - особено на тези, които си взаимодействат с морската вода.

Така древните римляни могат да се окажат носители на изключително ценни знания за настоящите инженери и архитекти.