Ако в днешно време излезете без маска от дома си в Хонконг, Сеул или Токио, може да получите някой и друг неодобрителен поглед.

От появата на коронавируса някои държави приеха напълно носенето на лицеви маски и всеки без такава навън рискува да бъде изолиран от обществото.

В много други части на света обаче - от Великобритания през САЩ до Австралия и Сингапур, все още е напълно приемливо човек да се разхожда по улиците без маска.

Това защо някои страни приемат маските, а други ги избягват, не е свързано само с държавните директиви и медицински съвети, а и с културата и историята.

Със задълбочаването на тази пандемия обаче дали това ще се промени?

Официалното становище за лицевите маски

От началото на разпространението на заразата от коронавирус официалният съвет от Световната здравна организация е ясен. Само два типа хора би трябвало да носят маски – тези, които са болни и имат симптоми, и тези, които се грижат за хора, за които се подозира, че са заразени с коронавирус.

Никой друг няма нужда да носи маска и за това има няколко причини, пише BBC.

Една от тях е, че маската не се счита за надеждна защита предвид факта, че проучванията показват, че вирусът се пренася по въздушно-капков път и чрез контакт със заразени повърхности.

Така че маската може да ви защити, но само в определени ситуации, като например когато сте на затворено пространство с други хора, където някой заразен може да кихне или да се изкашля в лицето ви. По тази причина експертите твърдят, че честото миене на ръцете със сапун и вода е далеч по-ефективно.

Свалянето на маската изисква специално внимание, за да се избегне замърсяването на ръцете и също така може да създаде фалшиво усещане на сигурност.

Въпреки това, в някои части на Азия в последно време всички носят маски по подразбиране, тъй като това се счита за по-сигурно и проява на по-голяма съобразителност.

В континентален Китай, Хонконг, Япония, Тайланд и Тайван широкото схващане е, че всеки би могъл да е преносител на вируса, дори и хора, които изглеждат здрави. Така че в духа на солидарността, трябва да предпазвате другите от себе си.

Правителствата на някои от тези страни призовават всички да носят маски, а в някои части на Китай може дори да бъдете арестувани и наказани за това, че не сте с маска.

Междувременно в Индонезия и Филипините, където има подозрения, че има много необявени случаи на коронавирус, повечето хора в големите градове започнаха да носят маски, за да се предпазят от другите.

В много от тези държави носенето на маски беше културна норма и преди избухването на заразата от коронавирус. Те дори се превърнаха в модни послания – на определен етап маските за лице Hello Kitty бяха на особено голяма почит из уличните пазари на Хонконг.

Оздравелите от COVID-19 могат да останат носители на вирусаХората, които са преболедували новия коронавирус, могат да останат носители на COVID-19 и трябва да бъдат повторно тествани

В Източна Азия много хора са свикнали с носенето на маски, когато са болни или когато е сезонът на сенната хрема, защото там се счита за неучтиво да кихаш или да кашляш без маска.

Избухването на заразата от ТОРС през 2003 г., която засегна няколко страни в региона, също засили важността от носенето на маски, особено в Хонконг, където мнозина умряха заради вируса.

И така, една от ключовите разлики между тези и западните общества е, че те са преживели заразата преди и спомените от нея са все още пресни и болезнени.

Междувременно, в Югоизточна Азия, особено в по-гъсто населените градове, много хора носят маски заради замърсяването.

Тази тенденция обаче не се разпространи из цяла Азия. В Сингапур правителството призова гражданите да не носят маски, за да може да се гарантират достатъчно количества за здравните работници и по тази причина повечето хора се разхождат без маски.

Там има значително доверие на обществото към правителството, така че хората са склонни да се съобразяват с подобни съвети.

Маската като социален подтик

Някои хора твърдят, че вездесъщото носене на маски, което представлява много визуално напомняне за опасностите от вируса, може всъщност да подейства като "поведенчески подтик" към вас и останалите към по-добра лична хигиена.

Има и една друга идея, че всеки малък акт е от значение във войната на света срещу вируса.

"Не можем да кажем дали маските са неефективни, но предполагаме, че имат известен ефект, защото това е защитата, която предоставяме на здравните работници," казва Бенджамин Каулинг, епидемиолог в Хонконгския университет.

"Ако маските се ползват от много хора в претъпкани пространства, мисля, че това може да окаже известен ефект върху предаването на вируса на обществени места, а в момента търсим всяка малка мярка, която може да ограничи предаването."

Има и недостатъци, разбира се. В някои държави, като Япония, Индонезия и Тайланд, има недостиг в момента, а в Южна Корея има ограничения.

Има и опасения, че хората може да използват еднократни маски по няколко пъти, което е нехигиенично, както и да използват маски, продавани на черния пазар, или да носят маски, ушити у дома, които може да са с по-ниско качество и на практика безполезни.

Хората, които не носят маски в тези държави, също така биват стигматизирани до такава степен, че биват избягвани и им се отказва достъп до магазини и сгради.

В Хонконг някои таблоиди сложиха на първите си страници снимки на западняци, които не носят маски и се събират на групи в района на града, където е съсредоточен нощният живот, и разкритикуваха чуждестранните служители и туристи за това, че не вземат достатъчно предпазни средства.

Дискриминацията обаче е двустранна. В някои западни страни, където носенето на маска не е норма, биват избягвани и дори нападани. Това, че много от носещите маски са азиатци не помага на ситуацията.

Обществата, които настояват всички да носят маски, може би имат право и все повече експерти напоследък поставят под въпрос официалните съвети на СЗО.

Недокументирани случаи

Първо, появяват се доказателства, че има повече "тихи преносители", или здрави хора, които са заразени с вируса, но имат съвсем малки или нямат симптоми, отколкото експертите първоначално смятаха.

В Китай се смята, че една трета от всички положителни случаи не демонстрират симптоми, според класифицирани данни на китайското правителство, с които са се сдобили от South China Morning Post.

На круизния кораб Diamond Princess, който акостира в Йокохама, близо половината от повече от 600-те души с положителни проби не са имали никакви симптоми.

Подобно съотношение на симптоматичните случаи се отчита и в Исландия, където властите твърдят, че тестват по-голям процент от гражданите, от където и да било по света.

Преобладаващото схващане е, че тъй като тези хора нямат симптоми, те не са много заразни. Някои хора обаче вече поставят това под въпрос. Може би, ако всички носеха маски, тези тихи преносители няма да се превръщат в разносители на вируса?

Публикувано наскоро проучване на случаите в Китай открива, че "недокументираните случаи на зараза ", или тези с много леки или без симптоми, са сериозно заразни и може да са отговорни за близо 80% от положителните случаи.

Това обаче е само едно проучване и бъдещите изследвания в тази област със сигурност ще добавят допълнителни нюанси към общата картина.

Маската за лице е продукт на най-новата история, опита със заразите и културните норми. С разрастването обаче на мащабите на тази пандемия и на фона на доказателствата и проучванията, нашето поведение може да се промени отново.