Зебри vs еднорози: Битката за инвестиции в Силициевата долина
Зебрите могат да поправят това, което еднорозите са развалили. Такова е мотото на ново движение в технологичната индустрия, родено от безпокойството в Силициевата долина от т. нар. „компании еднорози“.
Еднорог е стартъп компания, оценена на повече от един милиард долара. Facebook, например, е класически еднорог.
„Движението зебра“ е създадено в началото на тази година от четири жени предприемачи, на които им било много трудно да се сдобият с финансиране за технологичните си стартъп компании.
Те написали манифест, в който молят Силициевата долина да инвестира повече в жени и етнически малцинства, които създават компании, и да подкрепи тези нови фирми, които се стремят да станат рентабилни и в същото време да помогнат на обществото.
„Когато печалбата на акционерите взема връх над колективното благо, демокрацията е застрашена. Реалността е, че търговските модели генерират поведения и в известна степен това поведение може да доведе до дългосрочни, понякога разрушителни резултати“, се казва в текста.
Какво поведение се има предвид?
Аня Уилямс е една от съоснователките на Движението зебра и управлява собствена компания в Сан Франциско, щата Калифорния. Става дума за компанията Tinsel, която произвежда верижки със скрити слушалки.
Тя казва, че се уморила слушалките й да се губят на дъното на чантата й и измислила по-стилен начин да ги носи. Уилямс споделя, че първият й продукт - The Dipper, е златна или бронзова верижка, вътре в която са скрити слушалките.
Аня водела постоянна борба да убеди инвеститорите, че идеята й е добра. „Отправих предложението си за продажба пред повече от сто инвеститори,но успях да убедя само двама“, казва пред ВВС младата жена, която инвестирала собствен капитал в компанията си.
„Смятам, че има много проблеми във функционирането на модела на предприемаческия капитал. Той облагодетелства един конкретен тип хора за сметка на другите“, споделя Уилямс.
С какво се отличават зебрите от еднорозите в света на предприемачите?
Аня Уилямс е на 31 години и е американка. Първият й инвеститор бил шефът й, докато работела за приложението за гласови съобщения Voxer.
Младата жена се отказала от позицията си на офис-асистент на половин работен ден и станала директор на маркетинговия отдел на компанията.
Когато разказала идеята си за Tindel на шефа си Том Катис, той толкова я харесал, че предложил да й помогне с финансирането на проекта. Другият й инвеститор е Backstage Capital - организация, която финансира конкретно компании, създадени от жени, етнически малцинства и представители на ЛГТБ общността (лесбийки, гейове, бисексуални и транссексуални), които често са пренебрегвани от останалите инвеститори.
Според организацията едва 10% от договорите с компании с рисков капитал са за жени, чернокожи и хомосексуалисти.
Фалшиви еднорози
Уилямс казва, че в Силициевата долина има твърде много инвеститори, които губят възможността да се превърнат в рентабинти и устойчиви компании, защото искат да са нещо, което не са – еднорози.
За сметка на това зебрите са реални. Тази година в Портланд, щата Орегон, се състоя първата среща на „движението зебра“, на която инвеститори се събират, за да обсъдят предприемачески стратегии.
Аня Уилямс казва, че в началото била обладана от духа на Силициевата долина и искала да създаде компания за един милиард долара. „Опитвах се да направя нещо като Apple за модата. Но не претендирах да създам мултимилионен бизнес. Това изобщо не отговаряше на начина на живот, който исках“, споделя Уилямс.
Тя забременяла, докато развивала компанията си и работела по дизайна на колиетата. Необходимостта да създаде семейство и компания и да събере пари я накарала да си даде сметка, че се нуждае от доходоносен и устойчив бизнес, а не такъв, който ще й струва милиони долари.
„Беше сложен процес. Бих казала, че най-трудното беше да измисля как да събера парите“, споделя Уилямс. Тя създала Движението зебра с още три предприемачи – Дженифър Брандел, Мара Зепеда и Астрид Шулц. Те също се сблъскали с еднорозите със собствените си компании.
Дженифър казва, че еднорозите стават опасни, защото растат твърде бързо. „Смятам, че компаниите никога не са имали възможността да растат толкова бързо като тези дни. Това включва много болки на растежа, често за сметка на хората, на които служат“, обяснява тя.
„Не смятаме, че еднорозите не трябва да съществуват, просто мислим, че ние също заслужаваме това пространство. Опитваме да покажем, че има много видове бизнес и различни предприемачи, които остават встрани“, допълва Брандел.