Студът не е чужд на лондончани, но сутринта на 5 декември 1952 г. той сякаш е по-лош от всякога.

Мразът се задържа над британската столица в продължение на седмици, а в тази конкретна сутрин температурна инверсия кара охладения и застоял въздух да падне близо до земята, заради което температурата пада още повече.

Когато градът се събужда, камините, натъпкани до горе с въглища, са запалени в домове и заводи в целия град. Димът от тях, както и газовете от автомобилите и многобройните фабрики в Лондон, комбинирани със студения въздух, създават гъста, черно-жълта мъгла.

До падането на нощта ситуацията е толкова лоша, че видимостта пада до няколко метра. В някои райони хората не виждаха собствените си крака, разказва Amusing Planet.

Смогът задушава града пет дни. Транспортът спира. Самолетите са заземени, а влаковете остават на гарите. Само метрото работи. Линейките оставят хората да намерят сами пътя до болниците. Мъглата дори се просмуква на закрито през прозорци и врати. Постановките и концертите са отменени, тъй като публиката не може да види сцената.

Забележително е, че няма паника, тъй като лондончани са свикнали с подобно време. Но броят на загиналите се увеличава, като повечето от жертвите са с вече съществуващи дихателни проблеми. Смята се, че през този период са починали от 6000 до 12 000 души.

Лондон има проблем със смога от векове. Още през 13 век димът от изгарянето на въглища се комбинира с характерното за британската столица студено и мъгливо време, създавайки гъста мъгла с консистенцията на грахова супа.

С разрастването на града замърсяването на въздуха се влошава, а мъглата става по-гъста. Ийст Енд е засегнат най-много заради големия брой фабрики и домове в този район. Освен това кварталът е ниско разположен, което предотвратява разсейването на мъглата.

През седмиците преди Големия смог от 1952 г. времето е необичайно студено, с обилни снеговалежи в целия регион. За да се стоплят, хората горят въглища денонощно, като от всеки комин в Лондон се извива дим. При нормални условия той се издига през атмосферата и се разпръсква.

Но над региона се образува антициклон, който изтласква въздуха надолу и го кара да се затопля при спускането си. Това създава температурна инверсия, при която въздухът, разположен по-близо до земята, е по-хладен от онзи горе. Когато димът излиза от комините, той попада под слоя топъл въздух.

Освен това, след края на Втората световна война британските домове и фабрики са принудени да изгарят нискокачествени въглища, които произвеждат повече серен диоксид. По-качествените въглища се изнасят, за да помогнат за изплащане на военните дългове.

За допълнително замърсяване допринасят превозни средства и дизелови автобуси, които заменят електрическата трамвайна система. Британската метеорологична служба изчислява, че всеки ден по време на периода с най-гъст смог над 1000 тона димни частици, 2000 тона въглероден диоксид, 140 тона солна киселина, 14 тона флуорни съединения и 370 тона серен диоксид се концентрират във въздуха.

Пряко следствие от Големия смог от 1952 г. е приемането на Закона за чистия въздух от 1956 г., който забранява изгарянето на нискокачествени въглица и постановява, че жителите на градските райони и операторите на фабрики трябва да използват само бездимни горива или да преминат към други алтернативи, като електричество и газ.

Законът е важен етап към опазването на околната среда. Независимо от това, смогът продължава да бъде проблем за Лондон. Поредната смъртоносна мъгла обхваща града през декември 1957 г., което води до хиляди смъртни случаи и отново през 1962 г. с приблизително 750 жертви.

Замърсяването на въздуха все още е един от най-големите проблеми на човечеството, който е свързан с още по-големи проблеми, като изменението на климата. Всяка година около седем милиона души умират в пряк резултат от замърсяването на въздуха.

Но загубата за околната среда и цената, която всички животи на тази планета плащат, поради предизвикани от климата промени, като повишена температура, суша, наводнения и огнища на насекоми, е неизчислима.