Ружица Симич прекарва пролетните си сутрини в почистване на входната алея от въглищен прах. Това е досадно, ежедневно занимание, но по думите ѝ е за предпочитане пред зимните дни, когато дворът ѝ се покрива с черен сняг.

Тогава дори и дишането се превръща в затруднение. Това е част от живота на хората в най-бедния регион на Европа, пише Bloomberg.

Континентът все още е разделен от белезите на Студената война, поне що се отнася до климата. Борбата с климатичните промени отдавна е заложена като ключов елемент в програмите на почти всички политически партии в западните държави, но от другата страна на "желязната завеса" токсичните "сувенири" от времето на комунизма продължават да тровят живота на милиони хора.

Ружица Симич живее в малко село в околностите на Тузла - град в Босна и Херцеговина, който се намира на 315 километра от границата с Австрия, един от пионерите в областта на зелената енергия и възобновяемите източници.

Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония, които са част от бивша Югославия, се намират в най-бедния регион на Европа. Те продължават да се борят с бедността, корупцията и наследството на унищожителната гражданска война от 90-те години на миналия век.

Освен че са най-бедните, това са и най-замърсените държави на Стария континент, пише изданието. За няколко дни през зимата на 2018 г. в босненската столица Сараево бяха отчетени най-високите стойности на замърсяване на въздуха в целия свят, повече дори и от Пекин.

Когато въглищната електроцентрала край Тузла работи на пълната си мощност, праховите частици достигат чак до Италия. А водата, наситена с канцерогенни елементи, минава покрай двора и кокошарника на Ружица Симич.

"Тук всеки има някакви здравословни проблеми. Много от хората боледуват от рак и почти всички страдат от хроничен бронхит. Понякога можете да усетите замърсяването физически, докато дишате", разказва тя пред Bloomberg.

Смогът от въглищните централи, вредните емисии от морално остарелия автомобилен парк и отоплението на твърдо гориво задушават Балканския полуостров икономически и буквално. Европейските лидери винаги са се притеснявали повече за сигурността и политическата стабилност в региона, но екологичните щети вече са твърде сериозни, за да бъдат пренебрегвани.

Замърсяването на въздуха от въглищните централи струва на страните от Западните Балкани и на Европейския съюз над 11 милиарда евро годишно, ако се включат разходите за лечение на свързаните с него заболявания и спадът в производителността на труда.

Това показва проучване на неправителствената организация Health and Environment Alliance (HEAL). Брюксел вече отправи предупреждение, че евентуалното челнство на тези държави в Общността ще зависи от изпълнението на целите за намаляване на вредните емисии.

Централата Углевик край Тузла е един от най-големите замърсители. По данни на HEAL на година тя бълва в атмосферата повече серен диоксид от всички германски електроцентрали, взети заедно.

"Решението на този проблем е спешно. Ако Европейският съюз иска да направи нещо за Западните Балкани, трябва да вземе мерки", казва главният здравен и енергиен експерт на организацията Влатка Пулич.

Европейският съюз отпуска средства по предприсъединителните програми за държавите от региона. За периода от 2014 до 2020 г. за Сърбия, Босна и Херцеговина и Северна Македония са предвидени общо 2.7 млрд. евро, от които 500 милиона са предназначени за екологични инициативи.

Миналата година Скопие и Сараево бяха определени за най-мръсните столици в Европа от IQAir - компания, която произвежда устройства за мониторинг на качеството на въздуха.

Статистиката на HEAL показва, че замърсяването, причинено от 16 стари ТЕЦ-а в Западните Балкани, се равнява на 250 модерни европейски въглищни централи. Много от мощностите в региона са на възраст над 40 години, ефективността им е ниска и на тях не са монтирани съвременни пречистващи филтри, с каквито разполагат някои от техните аналози в държавите от Източна Европа, които вече са част от ЕС.

"Аз съм роден тук и не познавам някой, който да е починал от естествена смърт. Хората, които живеят около централата, са просто жертви на енергийната индустрия. Те вече са обречени", казва екоактивистът от Тузла Горан Стояк, който от години оказва натиск върху местните власти да вземат мерки за намаляване на замърсяването на въздуха.

В последния доклад на Европейската комисия по темата за екологичните проблеми в региона, публикуван в края на май, се твърди, че проблемът е политически. Институцията отчита, че проблемът с качеството на въздуха присъства навсякъде, но най-тежко е положението в Босна и Херцеговина.

Моделът на управление в бившата югославска република е наследство от войната през 90-те години и подписания впоследствие мирен договор. Той обаче води до ситуация, в която местните власти и федералното правителство си "прехвърлят топката" и се обвиняват взаимно за задълбочаването на проблема.

Дамир Филипович, който отговаря за строителството, градското планиране и околната среда в Сараево, обяснява пред Bloomberg, че темата за качеството на въздуха засяга общо пет министерства.

"Не мога да решавам проблеми, които не са в моята юрисдикция. Няма как да осигуря по-високи доходи на жителите на града, не мога да анулирам разрешителни, издадени от правителството и не мога да гарантирам, че общините планират развитието си по възможно най-ефективния и устойчив начин", казва той.

Въглищата остават основен енергиен продукт и през идните 5 годиниТова сочи доклад на Международната агенция по енергетика

В Тузла големият "виновник" е държавната електроцентрала, работеща с технологии, които не се използват в Европа от 80-те години на миналия век. Близкото градче Лукавац често е обгазявано от местните заводи за цимент и кокс, а посетителите на Зеница биват посрещани от гъстия, кафяв индустриален смог на металургичния завод, собственост на ArcelorMittal.

Говорителят на базираната в Люксембург компания, която е най-големият металургичен производител в света, твърди, че в момента е в ход инвестиционна програма, която ще намали емисиите на твърди частици до под 50% от европейската норма.

Босненската столица Сараево, която беше унищожена от войната през 1992 г., постепенно се съживява икономически. Градът е осеян с нови строежи и все по-голяма част от неговите 450 000 жители се придвижват със собствени автомобили.

Този процес обаче има сериозни екологични последствия. Високите сгради ограничават въздушните течения, а достъпният автомобилен парк е остарял и не разполага със съвременни катализатори и технологии за намаляване на вредните емисии.

Много от кварталите в града се отопляват на твърдо гориво през зимата, като освен дърва, в печките се изгарят всякакви отпадъчни материали, включително стари автомобилни гуми.

Офисът на екологичния активист Анес Подич се намира в центъра на Сараево, в близост до печално известната от войната "Алея на снайперистите". Той е затрупан от кашони, пълни със статистически данни и екоброшури. Подич извършва постоянен мониторинг на въздуха в града, планира информационни кампании и оказва постоянен натиск върху местните власти.

"Тук хората могат да горят каквото си искат и да карат каквото си искат, няма никакви ограничения. При определени метеорологични условия Сараево се превръща в най-замърсеното място на планетата", твърди Подич.

В същото време властите в Тузла настояват за увеличаване на квотите за добив на въглища с подкрепата на нови китайски инвеститори. Ружица Симич обаче си спомня за посещението на чуждестранни експерти преди няколко години, които изследвали качеството на водата в реката, преминаваща покрай къщата ѝ.

Те я предупредили за високата концентрация на отровни химикали. Поточето идва от близкия хълм, на който е разположен един от утайниците на централата Углевик.

"Това беше първият път, когато разбрахме, че има нещо нередно. Нито един представител на правителството или на централата не дойде да ни предупреди, че има някаква опасност", казва Симич.