Красотата е относително понятие и зависи по-скоро от харесващия, а не от харесвания. И въпреки това винаги е имало модели, считани от повечето хора за образец в определена област.

Мъжката красота не прави изключение. А един от еталоните е статуята на израелския цар Давид, изработена от Микеланджело във Флоренция в началото на XVI в.

Днес е прието, че неговият Давид има идеалните пропорции за мъж. Но, изненада – оказва се, че самата скулптура въобще не е съвършена именно по отношение на пропороциите. Загадка е дали по този начин творецът Микеланджело се е опитал да каже, че съвършенството е в несъвършенствата. Факт е обаче, че гениален скулптор като него е предпочел да създаде статуята точно по този начин.

Според повечето изследователи това е умишлено. Изглежда обаче, че от това „идеалната“ пропорция не губи.

Откъде започва всичко?

Давид е библейски герой, цар на Израил и Юдея. Може би най-известната история с негово участие е битката с филистимския гигант Голиат. По онова време Давид е юноша и овчар. Той приема да се бие с Голиат след като никой от армията на израилтяните не посмява. Младежът побеждава опитния войник, уцелвайки го с камък от прашката си.

Тази история за триумфа на слабия над силния завинаги ще се превърне в символ на борбата и жаждата за победа, за надмощието на справедливостта в един идеален свят. И за силата на вярата – все пак Библията разказва, че Давид побеждава, защото вярва в Бог и Бог е на негова страна.

Художествената „експлоатация“ на образа на Давид от западните творци започва през Средновековието.

Донатело сътворява юдейския цар-момче от мрамор, когато самият той е младеж. Скулптурата е от 1408 г. и представя Давид стъпил върху отсечената глава на Голиат. По план тази статуя е трябвало да украси флорентинската катедрала, но вместо това е поставена в сградата на кметството.

museumsinflorence.com/musei/museum_of_bargello

Трийсетина години по-късно Донатело прави още един Давид. Този път го изобразява с овчарска шапка, отново стъпил върху главата на убития Голиат. Тази статуя е от бронз и е по-малка по размери от предишната. Смята се, че е първата, представяща изцяло гол човек от Древността до Ренесанса.

museumsinflorence.com/musei/museum_of_bargello

„Красивият“ Давид се повявява в началото на следващия век. Микеланджело го изработва между 1501 – 1504 г. Първоначалната идея е да бъде изложен в катедралата, но отново има промяна. Вместо това новият Давид е поставен на площада пред общината.

Давид на Микеланджело е висок над пет метра и е направен от мрамор. За разлика от тези на Донатело, тук отсечената Голиатова глава отсъства. Той е отпуснал тежестта си на десния крак, а лявата му ръка е свита към рамото. Според някои изследователи Микеланджело е изобразил бъдещия юдейски цар преди битката му с Голиат или иначе казано – докато се готви за сражението.

Къде са несъвършенствата на този Давид? Според много изследователи Микеланджело е увеличил някои част на тялото му. Например главата му е твърде голяма, а краката – прекалено дълги. Ръцете също изглеждат по-големи от обичайното, докато раменете му са леко стеснени. И, разбира се, винаги стои въпросът с размера на гениталиите. Тази тема е на дневен ред още при древногръцките статуи. Някои изследователи смятат, че в древността авторите им са считали, че големият размер на гениталиите е признак на диващина и необразованост. Елините, бидейки просветени и философи, са изобразявали своите герои и богове по този начин.

www.galleriaaccademiafirenze.it

През Средновековието въпросът с гениталиите на статуите получава друг оттенък. Ясно е, че по онова време изкуството е доминирано от религията, както и целият обществен живот. В този смисъл не е учудващо, че и изобразително изкуство, и скулптора рисуват предимно библейски сюжети.

През Ренесанса обаче представата и интересът към човешкото тяло се променят. Така творбите, създадени по онова време, влизат в директен сблъсък с наложените пуритански разбирания.

Ситуацията остава такава в продължение на векове. Когато английската кралица Виктория получава подарък от княза на Тоскана реплика на статуята на Давид, тя е толкова скандализирана от голотата му, че нарежда да бъде прикрит, пише BBC.

Всъщност идеята на голия Давид далеч не е толкова да демонстрира красота и сексуалност, а нивото на уменията на създалия го творец, казва пред BBC скулпторът Джейсън Аркълс. Преди, а и след това, статуите често са изобразявани с тога например.

„Една тога може да скрие много грешки. Когато създаваш гола фигура, не само трябва да направиш всяка част от нея, но трябва и да ги направиш така, че да изглеждат едно цяло. И това е творческият триумф“, казва Аркълс.

Символизмът в образа на Давид далеч надхвърля представите за красота.

Поуката в неговата история е по-скоро идеалът за победата на доброто. А и никой не знае как е изглеждал истинският, за да го изобрази. Вложените в неговия образ пропорции са плод на създателите им. Същото е, впрочем, и с друг еталон за красота – гръцкия бог Аполон.

Но в крайна сметка това не е и толкова важно. Същественото е, че тези образи предизвикват артистични търсения, а резултатът са гениални творби.