Ако днес в квартала ви има две-три или повече фитнес зали, вината за това е донякъде негова. Ако хиляди хора ходят на тези места, тренират, полагат големи усилия, внимават как се хранят и търсят здравословен начин на живот, винатa за това е донякъде негова. Ако словосъчетанието „екшън-герой“ извиква в главата ви образа му, вината за това е донякъде негова.

Днес той е на 75 години, но не това е важното. За него като че ли възрастта няма такова значение, независимо дали е невръстна или преклонна. По-важното е да има предизвикателство, цел, нещо, което да иска да постигне.

Ако искате Арнолд Шварценгер да направи нещо, кажете му, че е невъзможно. И гледайте какво става. Като че ли това е философията, движила цял живот този мъж.

Никак не понася песимистите или „the naysayers“, както го казва на английски с неизменния си акцент. Обича да им натрие носовете и да ги прати по дяволите, както сам разказва в новия сериал на Netflix, посветен на живота му. И когато изпълни задачата и постигне целта, започва да се оглежда за нова.


Както е известно Шварценегер е роден в Австрия. Започва да тренира с тежести като тийнейждър, а в началото на двайсетте си години вече шампион със световен статус.

Разбира се, в онова време културизмът е много различен от днес. Спортът не е масов и към него няма интерес. На състезателите се гледа като на някакви странни хора, пръхтящи под тежки щанги из тъмни мазета и обичащи да мажат телата си с разни масла, за да изглеждат по-добре.

Естествено, има и изключения – шампиони по културизъм градят успешни кариери след като са приключили със спорта, но това не се случва често. Един от пионерите на бодибилдинга – Стийв Рийвс – се снима в редица холивудски филми. По същия път тръгва и британецът Редж Парк, когото Шварценегер гледа във филм като младеж. Казва, че тогава е решил какво иска от живота – да е шампион като Редж и звезда като Редж. И се захваща за работа. А той може да работи много и да е плашещо упорит и мотивиран. Каквото и да се случва, ще успее, няма друг вариант.

Арнолд има тежко детство. Баща му е воювал във Втората световна война (някои откровено го наричат нацист), а след това започва да пие и да бие семейството си. Шварценегер има и брат, който загива в катастрофа. Десетилетия по-късно културистът, шампион и кинозвезда ще каже, че според него брат му е бил нещастен човек заради бащиния тормоз. Докато на Арнолд шамарите действали мотивиращо – още по-силно искал да се махне от Австрия и бил готов на всичко, за да го постигне. Успява да замине за САЩ в началото на 70-те години на миналия век след като е спечелил няколко престижни състезания в Европа. За него стъпването на американска земя е сбъдната мечта. Казва, че в Австрия, където е роден, се чувства не на мястото си. Не може да си представи, че животът му ще протече както на повечето му връстници – училище, работа, семейство. В САЩ печели седем пъти най-престижния конкурс за културизъм – „Мистър Олимпия“. Още по онова време започва да мисли за друга кариера, защото е ясно, че спортът е до време, а и неговите амбиции надскачат бодибилдинг сцената. Пак през 70-те започва да се занимава с бизнес. В началото са недвижими имоти, а след това и редица други дейности. Бизнесменът Арнолд обаче иска да стане звездата Арнолд. И то, забележете, не актьор, а звезда. За него драмите на хората на изкуството с техните емоции и чувства са досадна работа. Той не иска да прави разрез на душата си пред публиката, а да разбие боксофиса.

18 актьори, изиграли повече от 100 роли през кариерата сиПовечето актьори изиграват стотици роли през кариерата си

Началото е много трудно. Казват му, че няма вида на популярните тогава актьори Ал Пачино и Дъстин Хофман, акцентът му е смешен, мускулите също не помагат, а и няма дори елементарна подготовка като актьор. Той не се отказва, записва се на курсове, продължава да търси. Помага му фактът, че когато решава да влезе в киното, той вече е милионер. Не му се налага да проси подаяния, нито да приема роли за хонорар, за да може да преживява.
Големият пробив на Шварценегер в киното идва в средата на 80-те години, когато влиза ролята на „Терминатор“-а. Ироничното е, че първоначално е трябвало да играе друг персонаж. След разговори с режисьора Джеймс Камерън, многократно четене на сценария и опити да пресъздадае робот, плановете се променят. Арнолд става „Терминатор“. Останалото е история. Още по-смешното покрай този филм е, че Шварценгер всъщност не е искал да произнесе фразата „I’ll be back”. Звучала му неестествено и съвсем не като нещо, което би казал робот. Камерън го отрязал: „Ще правиш каквото ти се казва“. И слава Богу.


След десетки филми (част от които разбиват боксофиса) и световна слава Шварценегер има нужда от ново амплоа. Решава да влезе в политиката, канидатирайки се за губернатор на Калифорния. Подхожда към тази задача като към всичко останало – скъсва се от работа. Печели веднъж, после и втори мандат.
И макар да няма хабер как се случват нещата в политиката се учи бързо. Събира екип от опитни хора и започва управлява. През неговия мандат Калифорния се превръща в символ на „зелени политики“ – нещо към което днес целият свят се стреми. Малко след като встъпва в длъжност президентът Барак Обама поздравява Шварценегер за доброто управление на щата. Всъщност някогашният културист ръководи теоритория и население колкото на една европейска държава.

Fubar

Arnold

Той се завръща: 75-годишният Шварценегер влиза в първия си екшън сериалПерсонажът му е агент на ЦРУ пред пенсия, който е повикан да изведе агент от опасна мисия - оказва се, че това е дъщеря му


Очевидно той няма намерение да се пенсионира. През изминалите десетилетия винаги е бил активен – дали в киното, политиката, бизнеса или другаде. Преди години си спечели доста негативни реакции след като изкоментира днешното състояние на културизма.


Арнолд се възмути, че състезателите имали подути кореми (често вследствие на употреба на стероиди). По негово време състазател със стърчащ корем е нещо немислимо. В съвременния спорт обаче нещата са други и много състезатели се нахвърлиха върху ветерана Шварценгер. Бе припомнено, че самият той е употребявал стероиди, т.е. донякъде е виновен за сегашното състояние на спорта.


На 75 години на Шварценегер като че ли му пука все по-малко. Но казва, че много се дразни, когато кажат, че сам е постигнал всичко.


„Самоизградилият се човек? От мен са само мотивацията и визията. Страшно много хора ми помогнаха. Можеш да ме наричаш Арни, но не можеш да кажеш, че съм постигнал всичко сам. Защото не съм“, казва той.