Защо джазът е забранен в училищата в Ню Орлиънс?
Училищният съвет в Ню Орлиънс, който се смята за една от "люлките" на джаза, се готви да отмени малко известно правило от 1922 г., което забранява джаз музиката и танците в държавните училища в града, съобщава Huffpost.
Длъжностните лица твърдят, че политиката има расистки произход, тъй като целта на създателите ѝ е била да отдалечат учениците в Ню Орлиънс от афроамериканците, създали жанра.
Правилото се игнорира от десетилетия и в много училища се преподава джаз, а маршируващите оркестри, придружени от танцови екипи, са част от ежегодните карнавали.
„В този случай се радваме, че политиката беше игнорирана от нашите ученици и от нашите училища. Нашите училища изиграха основна роля в развитието на джаза“, казва Катрин Бодуен, която е член на настоятелството.
Училищният борд в градската управа вече е обсъдил въпросното правило от 1922 г. и планира още тази седмица да бъде гласувано неговото анулиране.
Разпоредбата привлича вниманието на борда, след като Кен Дюкот, изпълнителен директор на Greater New Orleans Collaborative of Charter Schools, попада на книгата „Промени в акордите на дъската: Как учителите в държавните училища оформиха джаза и музиката на Ню Орлиънс“ от Ал Кенеди. Авторът на книгата разбрал за спорното правило, докато правил проучванията за нея.
„Това е все едно Колорадо да приеме закон, забраняващо на учениците да гледат Скалистите планини“, казва Дюкот.
Архивите от 1922 г. показват, че един от тогавашните членове на училищния съвет - г-жа Адолф Баумгартнер, е сред първите опоненти на музикалния жанр.
„Джаз музиката и джаз танците в училищата трябва да бъдат спрени незабавно. Напоследък съм виждала много груби танци в училищните аудитории“, казва Баумгартнер по време на едно от заседанията на настоятелството.
„Мислете за това като за ранна версия на забраната на книги. Изглежда, че са се страхували най-вече от това, че музиката може да окаже лошо влияние на децата“, казва Кенеди.
Настоящият член на борда Карлос Зервигон е внесъл предложение за отмяна на забраната още на следващото заседание.
Президентът на училищния съвет Олин Паркър казва, че подобни политики са дълбоко расистки и отбелязва, че забраната не е попречила на „огромния принос на учениците и особено на директорите на музикалните групи, чието наследство продължава от 1922 г. до наши дни по време на карнавалния сезон".