Живей до 100. Каква е диетата в „сините зони“ според хитов сериал в Netflix
Усвояването на хранителните и житейските избори на най-дълголетните популации в света с цел увеличаване шансовете да достигнем до активна 100-годишна възраст е тема на новата документална продукция на Netflix „Живей до 100: Тайната на „сините зони“.
Интересът към разбулването на тези тайни изстреля продукцията в Топ 10 на стрийминг платформата в САЩ, където тя се намира вече втора седмица след излизането си.
В поредицата Дан Бютнър, сътрудник на National Geographic и автор на бестселъри, представя пет „сини зони“, където хората имат най-висока очаквана продължителност на живота и не просто живеят по-дълго, но и по-здравословно и доста активно в късните си години.
„Сините зони“, казва Бютнър в скорошно интервю за MarketWatch, носят това име просто защото неговото пътуване в търсене на тайните на дълголетието започва с отбелязването на регионите в син цвят на географската карта.
В продължение на около 8 години Бютнър и негови колеги изследват, живеят и се хранят в „сините зони“ на Окинава (Япония), Сардиния (Италия), Никоя (Коста Рика), Икария (Гърция) и Лома Линда (Калифорния).
Пет места по света, на които хората живеят най-дългоЕдин от начините да разберете дали имате по-голям шанс да празнувате стотен рожден ден е като просто проверите пощенския си код, за да видите дали обитавате някоя от така наречените
Той е убеден - и разчита на помощта на медицински експерти, за да го докаже - че жените в САЩ могат да увеличат продължителността на живота си със средно 10,7 години, а мъжете – с 13 години, ако спазват такава диета.
Жителите на „сините зони“ се хранят предимно с плодове, зеленчуци, бобови и пълнозърнести култури, които са богати на витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Месо, риба и млечни храни се консумират рядко, ако изобщо, а ядките и семената са основен източник на полезни мазнини.
Макар различни заради културните особености на всяка популация, хранителните навици в петте зони си приличат по това, че включват местно произведени растителни продукти. И бобови култури, за които Бютнър казва, че са „крайъгълният камък на всяка диета за дълголетие“.
За възрастните в Окинава например най-важни са соята – особено ферментирала и във вид на тофу, и особено хранителният лилав сладък картоф.
В Сардиния дълголетниците похапват минестроне – супа от зеленчуци, бобови култури и паста, и хляб с квас. В Никоя са привърженици на традиционната комбинация, известна като „трите сестри“ – боб, тиква и царевица. Консумирани заедно, те дават на организма всички необходими аминокиселини.
„Хората в по-богатите държави са се фиксирали върху приема на животински протеини, за да трупат мускулна маса“, отбелязва Бютнър в един от епизодите, но растенията ни осигуряват всичко, от което се нуждаем, без страничните ефекти от консумацията на месо.
Нова година, ново гориво за мозъка: Как добрата храна ни прави по-щастливиПодобно на скъп автомобил, човешкият мозък функционира най-добре, когато получава само първокласно гориво
Растителните протеини са богати на нутриенти, не са калорични – за разлика от животинските, и не съдържат холестерол и наситени мазнини.
Това е добра новина за сърцето, тъй като консумацията предимно на растителни продукти е свързана с по-нисък риск от хронични заболявания, включително сърдечносъдови проблеми, хипертония, диабет тип 2 и някои видове рак. Бютнър подозира, че това е сериозна причина за ниския процент на хронично болни и многото дълголетници в „сините зони“, спрямо други региони.
Обитателите на „сините зони“ споделят своите здравословни гозби със семейството и приятелите си. Така те подчертават социалния аспект на храненето, но и забавят процеса с разговори и изграждане на силни взаимоотношения. В комбинация с други житейски фактори, сред които духовността и физическата активност сред природата, диетата допринася за изключителното дълголетие и доброто здраве на живущите по тези места.
Макар да не можем да живеем вечно, ако вземем пример от популациите в „сините зони“, бихме могли да удължим срока си на годност.