„Интернет трябваше да ни направи свободни, а всъщност ни даде 24-часов достъп до порно“.

С тази крилата фраза героят на Дейвид Духовни в Californication Ханк Муди описва днешния свят. И ако сценаристите на хитовия сериал са сложили репликата в устата му, за да го направят забавен, някои хора приемат проблема с порното съвсем насериозно. И действат, за да го решат. Пак – съвсем сериозно.

Когато Хао Вей Лин решава да посещава службите на една баптистка църква в САЩ, той се притеснява, че може би ще бъде помолен да си тръгне заради хомосексуалността си.

При разговор с пастора обаче му е казано, че Бог ще го обича въпреки това. Църквата обаче е решила да не остави този проблем само в божиите ръце, разказва в обширен материал Wired, посветен на технологиите, които църквите използват, за да обезсърчат „греховното“ поведение.

Лин е посъветван да инсталира приложението Covenant Eyes на телефона си. Той се съгласява, но скоро разбира каква е целта. Това приложение следи специално за посещения на порносайтове и ги докладва, а информацията се предава директно на църквата. Скоро младият мъж започва да получава имейли с неприятно съдържание. Един от тях е от пастора, обещал му божията обич. Той гласи:

„Да имаш нещо да ми казваш?“

Вероятно Лин не би се сетил за правилния отговор, но усложливо му е напомнено, че е посещавал сайтове с неприлично съдържание.

Имейлите продължават дори след като спира да посещава църковните служби. Идеята е да бъде засрамен от поведението си и да го промени.

Неговата църква изобщо не единствената. Оказва се, че практиката да се следи какво прави паството онлайн всъщност е доста разпространена.

Технологично това не е проблем – има приложения, които предлагат тази услуга. Предполага се, че са насочени предимно към родители, които искат да знаят дали децата им не четат опасно съдържание.

Но, както показва практиката, могат да се използват и за следене на миряни. Все пак Бог вижда всичко, нали?

Когато става дума за пълнолетни и възрастни хора обаче ситуацията напомня повече за опит за тотален контрол, отколкото за загриженост

Въпросното приложение Covenant Eyes е разработено от бивш служител на щатската Национална служба за сигурност (NSA), която през последните години бе замесена в един от най-големите скандали за незаконно следене, започнал след разкритията на Едуард Сноудън. Твърди се, че приложението може да прави разлика между порнографско и непорнографско съдържание, а самият му създател смята, че изпълнява божията воля.

Въпросът със събирането на данните обаче е прекалено чувствителен. Оказва се, че поне две подобни приложения нарушават стандартите на Google, които пък ги предлагат на широката публика.

Друго, доста смело твърдение е, че подобни приложения всъщност помагат на ползващите ги. Тук удобно се пропуска въпросът колко точно добре би живял човек, ако е непрестанно следен. Последващите неудобни въпроси също едва ли биха направили някого щастлив.

Въпреки това милиони хора ги ползват. А религиозните общности държат на това следене.

Оказва се обаче, че приложенията далеч не ограничават с порнографско съдържание. Експеримент на Wired сочи, че след инсталирането им започва нещо много по-сериозно – на практика се разбира почти всичко, което се прави на устройството.

Въпросите стават все повече и по-сложни, когато се стигне до юридическата част. Това не е незаконно следене в класическия вид – например полицията подслушва без съдебно разрешение. Тъкмо обратното, тук ключовият момент е, че конкретният човек се е съгласил приложението да бъде инсталирано. Дали доброволно, е съвсем друга тема.

В молбата на пастора към идващия в църквата едва ли може да се търси заплаха или принуда. Но въпросът е какво може да последва, ако не се съгласи. Тук изобщо не е нужно да има изгонване или нещо подобно.

Достатъчно за много хора е да бъдат отхвърлени от общността си. Страхът от такава санкция може да накара човек да направи неща, на които иначе не би се съгласил.