Два пъти по-малък е делът на хората с лични застраховки в България спрямо останалите страни от ЦИЕ. Полиците за домакинството са четири пъти повече от личните, каквото съотношение няма в никоя от страните в региона.

Това се казва изводите от ежегодното изследване Insurance market data services на пазарите на застрахователни услуги в Централна и Източна Европа на консултантската компания Gfk.

Два от ключовите индикатори от това изследване остават стабилни. Делът на населението, което притежава общи застраховки (това са застраховки в домакинството, като застраховка на апартамент/къща/кола/друга собственост), в региона на Централна и Източна Европа е бил 42% през 2011 г. Той почти не се променя спрямо 2008 г., когато е бил 41%.

Почти същата е картината и по отношение на личните застраховки (Живот, Злополука, Здравна и пр.).Населението с лични застраховки съставлява 26% през 2011 г. при 27% през 2008 г., пише insurance.bg.

"Във времена на несигурност хората следят своите разходи. Застраховките не са продукт от първа необходимост, поради което хората са по-склонни да се откажат от тях. Но все още има много голям потенциал за целия регион, особено когато става дума за частното пенсионно осигуряване", коментира регионалният директор на Gfk Растислав Кочан.

Данните за 2011 г. за българския пазар показват две различни ситуации по отношение на използването на лични застраховки и на застраховки за домакинство.

Населението в България, което има сключена лична застраховка, е два пъти по-малко като дял, в сравнение с това в страните от Централна и Източна Европа. Едва 11% от населението на възраст над 15 години в страната има някаква лична застраховка, като водещ продукт в тази категория е застраховката "Живот". При младите хора до 30-годишна възраст този дял е малко по-висок – 14.6% имат полица за "Живот" или "Злополука".

В сравнение с младите хора в Централна и Източна Европа обаче, младите хора в България се застраховат много по-рядко. 26% от населението под 30-годишна възраст имат лична застраховка в ЦИЕ, а 39% ползват застрахователен продукт в домакинството.

Най-често полиците са за застраховка на автомобил. В Централна и Източна Европа всеки трети от младото население има такава застраховка. Възможно е с нарастването на благосъстоянието в региона и увеличаването на броя на автомобилите търсенето на автомобилни застраховки също да нараства.

От друга страна, 46% от населението декларира, че има застраховка в домакинството. Този дял поставя България малко над средното ниво за региона, но все още е много далеч от водещите в групата (Австрия и Словения - с над 90% проникване на тази категория застраховки).

Основен дял от пазара на този продукт в България се дължи на автомобилните застраховки и по-конкретно на застраховката Гражданска отговорност, която има задължителен характер.

Подобно на региона, като цяло, и в България общото застраховане е с много по-високо ниво на проникване на пазара, в сравнение с личните застраховки. Това, което отличава българските потребители от тези във водещите страни от Централна и Източна Европа, е сравнително голямата разлика у нас между дела на ползващите лични застрахователни продукти и дела на тези, които ползват застраховки в домакинството - от порядъка на 35%, или четири пъти по-малко индивидуални застраховки, в сравнение с застраховките в домакинството.

От една страна, това се дължи на ниската покупателна способност на населението и възможностите на потребителите да се справят с подобен разход в рамките на годишния си доход. От друга страна, българите все още не мислят за застрахователните продукти като застраховка на рисковете, които ни заобикалят, нито като възможност за спестяване и дългосрочна инвестиция в бъдеще.

Осъзнаването на тази нужда пряко зависи от по-високите финансови възможности на домакинствата, както и от постигането на по-висока информационна култура за този вид продукти.

По данни на ГФК България, към 2011 г. 37% преценяват като важно притежаването на животозастраховка, което показва не само положителна нагласа към тези продукти, но и потенциал за развитие.

Застраховките са сред основните продукти, от които българите решават да се лишат, за да редуцират разходите си в ситуация на финансова несигурност. От друга страна, в подобна ситуация тези продукти могат да се окажат съществено важни, ако се акцентира върху факта, че биха спомогнали за редуциране на разходите за здравеопазване или да се промотират като инструмент за дългосрочно спестяване.

За съживяване на пазара на личните застраховки компаниите и институциите, предлагащи застрахователни продукти, биха могли да разработват нови информационни и дистрибуционни канали, използвайки новите технологии и променящото се потребителско поведение в контекста на масово използваните социални медии.

Спестяванията и осигурителното поведение в Централна и Източна Европа се различава от това в Западна Европа, се казва още в изводите от изследването на Gfk.

Показателни за това са както броят на сключените застраховки "Живот", така и делът на ползващите доброволни пенсионни продукти.

Само един от всеки осем в Централна и Източна Европа има застраховка "Живот", още по-малка част от населението е поело грижата за своето пенсионно осигуряване.

"Значението на всеки вид застраховане и осигуряване категорично ще нараства в бъдеще. Представителите на държавните институции, както и на компаниите, които предлагат финансови услуги, трябва да информират населението за предимствата на тези продукти” коментира Кристина Прасдорф, експерт в застрахователния пазар в ГФК.