Ханджоу в навечерието на срещата на върха на Г-20 е удивителен град. Една трета от населението му е била помолена да напусне града, а на всяка крачка се виждат нови съоръжения за сигурност, пише ВВС.

Заводите в радиус от стотици километри спряха работа, смогът, причинен от замърсяването, беше разпръснат, а небето стана „синьо като за Г-20“. Срещата на върха на клуба на богатите, която ще се състои този уикенд, показва, че когато една държава с еднопартийно управление си постави някаква цел, тя може да впрегне усилията на цялата нация и да нареди на хората си да работят за постигането й.

Г-20 наистина е важна за Китай. След първата среща на върха във Вашингтон в края на 2008 г., тези събирания се забравят сравнително бързо. Но 2008 г. беше вододелна за китайските лидери. С глобалната финансова криза Пекин престана да вярва, че има нещо неотменимо в начина, по който западните сили управляват глобалната икономика.
Докато другите икономики западаха, Китай започна светкавичното си изкачване в йерархията на БВП до второ място и едновременно с това започна кампания за превръщането си от аутсайдер в централен играч в управлението на глобалната икономика.

Въпреки по-бавния растеж в последните месеци Китай продължава да си поставя високи цели. Впрочем, събитията оттогава насам само засилват убеждението, че икономическата мощ се измества на изток и че ако това не е векът на Азия, то поне е векът на Китай.

Списъкът с доказателства, даващи основание за подобни убеждения, включва и собствените глобални марки в Ханджоу. В града се намират няколко гиганта, сред които и Alibaba. Те са сред корпоративните чудеса на Китай, които разбраха как да стимулират огромния вътрешен пазар, гладната работна сила и почти безграничния капитал, като в същото време поглъщаха в чужбина всякакви хранителни вещества за растежа, които им липсваха у дома.

Градът-домакин е готов да сподели своята мъдрост и съвременни решения със света. Китай се надява след време светът да погледне назад и да определи срещата на върха на Г-20 в Ханджоу като момента, в който страната е изглеждала като по-добър пазител на управлението на глобалната икономика, отколкото САЩ, парализирани от отровни политики у дома и проблеми в чужбина.

Дилемата на Китай

Но дали срещата в Ханджоу ще бъде запомнена по този начин и дали въобще ще бъде запомнена?
В момент на бавен растеж и гняв срещу протекционизма в цял свят президентът Си ще опита да се представи като Супермен, призовавайки гостите си да защитят свободната търговия в името на по-доброто бъдеще за всички.
Китай със сигурност спечели много от глобализацията и ангажимента на останалите държави към свободната търговия. Страната ще изгуби много, ако останалият свят започне да затваря пазарите си.

Германският посланик в Китай и Търговската камара на ЕС се оплакаха тази седмица, че някои от техните компании в Китай не се чувстват добре дошли. Няма признаци за намеса в последната минута в стил Супермен, която може да превърне китайското говорене за свободна търговия в забележително действие.

Само фундаментални структурни реформи от Китай и закриването на големи части от склеротичната и монополистична държавна икономика в страната могат да помогнат наистина за иновативна и силна глобална икономика. Значително по-свободна китайска икономика със справедлив достъп до ключови сектори за частни компании и чужденци ще увеличи значително надеждността на Китай като лидер в глобалното управление. Това обаче няма да се случи бързо заради политическия риск. По-свободна икономика би противоречала на цел номер едно на Партията, а именно политически контрол. А тази отчаяна политическа слабост има болезнени последици за китайската мечта за лидерство.

Когато погледнем назад в годините и си спомним за срещата на върха в Ханджоу, вероятно ще установим, че сме запомнили само удивителната мобилизация. Китай все още не е намерил езика, с който да управлява един свят, изпълнен с проблеми.