На пръв поглед Българският и китайският фондов пазар нямат нищо общо, като се почне от различието по размер, ликвидност, брой търгувани акции и много други и се стигне до културни различия, език, политическа система, размер на икономики, брой на население и др.

Това обаче е само на пръв поглед. Ако се взрем по-навътре ще открием и много общи черти между двете фондови борси.

Първото, което най-лесно се набива на очи е ръстът на основните индекси на двете страни, които през настоящата година са доста съпоставими.

Широкият индекс CSI 300 се е покачил със 158.5% от началото на годината, като е един от най-повишаващите се световни индекси, отстъпвайки с малко на родния BG40, добавил 174.6% към стойността си.

От 2006 година насам китайският индекс се е повишил с 476% и тук българският му аналог отстъпва, като за периода е нараснал "едва" с 313.5%.

С това обаче приликите между фондовите пазари на двете страни не се изчерпват. Може да се каже, че поскъпването и при двата пазара се предопределя до голяма степен от превеса на търсенето над предлагането, както и наличните свободни ресурси на пазарите.

И при двете борси се наблюдава значителна популяризация по медиите, като основно се изхожда от постигнатата през последните няколко години доходност от инвестициите на посочените фондови пазари.

Това до голяма степен е и в основата на привличането на значителни по размер средства от страна както на индивидуални, така и на институционални инвеститори.

Може да се каже, че и двата пазара са изключително коментирани от инвеститорите, като в основата на коментарите стои въпросът "не е ли твърде надценен пазарът и не скочи ли твърде много за тази година?".

И докато тук се вълнуваме на местна почва, то при китайския пазар нещата са международни. Но дори и този въпрос да тормози инвеститорите, и двата индекса продължават с ръста си.

Гладът на двата пазара за нови емисии се изразява и в рекордно повишение на първичните публични предлагания, като в България наблягаме на бройката, докато в Китай емисиите са относително големи (макар че отново идват малки за пазара).

Седем от публичните предлагания, в Топ 10 от началото на годината, са на компании от развиващите се икономики. На Азиатско-Тихоокеанския регион, където лидери са Китай и Хонг Конг, се пада лъвският пай по отношение на броя регистрирани IPO-та и общата им пазарна капитализация.

След успешните първични публични предлагания на най-голямата компания за въглища в Китай, станахме свидетели и на такова от най-голямата енергийна компания Petro-China, както и на интернет компанията Alibaba.com.

Посочените първични публични предлагания бяха презаписани в десетки и дори стотици пъти, като IPO-то на последната бе презаписано от индивидуалните инвеститори над 257 пъти.

Разбира се, тук не само че не отстъпваме на китайците, но дори сме с тенденция да ги превъзхождаме.

Относително малките емисии от нови акции, които се пускат на пазара се презаписват също рекордно високо, като последното, това на Трейс, бе презаписано от родните инвеститори 1 480 пъти.

Поставихме нов световен рекорд за пуснати поръчки над 40% от БВП на страната и с малко не успяхме да подобрим този на китайска компания за зеленчуци, чието първично публично предлагане бе презаписано 1 600 пъти.

Може да се каже, че двата пазара си приличат и по известни ограничения за чуждестранните инвеститори.

И докато при китайците те са субективни, поради административните ограничения, наложени от управляващите, за достъп на чуждестранните инвеститори до фондовия им пазар, то при нас те са напълно обективни.

Като страна членка на ЕС, България няма как да откаже достъп на чуждестранните инвеститори до пазара си. Такъв обаче, до голяма степен по естествен път, се налага от размера и ликвидността на родната фондова борса, които го правят трудно достъпен, както за влизане, така и за излизане от големи институционални инвеститори.

Такива срещат и трябва да се справят със засилващата се конкуренция от родните фондове, набиращи значителна скорост.

И макар и с общи черти двата пазара се отличават значително. Като най-голяма разлика би могла да се посочи силната отвореност и зависимост на китайската фондова борса от външни шокове, както и високата й волатилност, произтичаща от това.

В тази насока, като член на ЕС България е значително по-устойчива на външни шокове, което до голяма степен се предопределя и от разликата в мащаба на пазара.

По-малък е и абсолютният размер на капиталите на чуждестранните инвеститори, които при отлив могат и да се компенсират от такива на родни финансови институции (за щастие, те са дългосрочни инвеститори и няма много къде да ходят).

При китайския фондов пазар отливът на чуждестранните инвестиции може да е много болезнен за фондовата борса като цяло и особено за обикновените граждани, впуснали се да инвестират смело на фондовата борса.