Икономиките на Латвия, Литва и Естония проявяват признаци на "прегряване", като бурният им ръст води до инфлационен натиск в страните, а високата им външна задлъжнялост носи опасност от финансова нестабилност и възможност за корекция на фондовите им пазари, коментираха вчера от рейтинговата агенция Fitch.
От агенцията предупредиха, че могат да занижат кредитния рейтинг на трите балтийски икономики.

В основата на евентуално такова решение биха били фактори като растящия дефицит по текущите сметки на страните, високата инфлация и растящия деноминиран в чуждестранна валута външен дълг на страните.

Икономиките на трите страни регистрираха значителен ръст през последните години, на фона на понижението на краткосрочните лихви там, както и на бума на чуждестранните инвестиции след присъединяването им към ЕС през 2004 година.

В Латвия инфлацията през януари възлезе на 7.1%, което бе и най-високото ниво на инфлация, регистрирано сред 27-те страни членки на ЕС.

Високото ниво на инфлация в балтийските страни принуди правителствата им да отложат присъединяването на страните към еврозоната.

Кредитният рейтинг на Естония и Литва, което е при ниво A, е пет нива над инвестиционния рейтинг по скалата на Fitch, а този на Латвия от А- е четири степени над основното инвестиционно ниво.

В основата на ръста на икономиките на балтийските икономики е стоял до голяма степен бумът в ипотечното кредитиране в страната. Този бум е съдействал за ръста на цените на недвижимите имоти в страните до "неразумни", според някои анализатори, нива.

Така например, цените на недвижимата собственост в столицата на Литва - Вилнюс са изпреварили по цени на квадратен метър тези в градове като Копенхаген, Стокхолм и Берлин, а в столицата на Латвия - Рига, цените са по-високи от тези в градове като Виена и Франкфурт.

В тази насока евентуална корекция при цените на недвижимите имоти в посочените страни може да доведе до финансова нестабилност, на фона на значителния размер на отпуснатите ипотечни кредити.

В същото време от Fitch препоръчват на централните банки да предприемат фискална политика за борба срещу инфлацията, като монетарната е неприемлива за Литва и Естония, където е в сила валутен борд.

Като най-уязвима към евентуално силно забавяне от трите страни се сочи Латвия, където дефицитът по текущата сметка се е удвоил през изминалата година до 22% от БВП, което е близо два пъти повече в сравнение с 2005 година, когато дефицитът визлизаше на 13% от БВП.