Как магазините ни карат да купуваме неща, които не ни трябват?
Не ви ли се е случвало това – отивате до магазина, за да купите едно определено нещо и докато стигнете до касата се оказва, че носите още пет-шест неща и в крайна сметка плащате няколко пъти сумата, която сте си мислели, че ще ви трябва.
Това съвсем не е случайно. Големите универсални магазини и хранителни вериги разполагат с цял списък от техники, за да накарат клиентите си да похарчат повече, отколкото са възнамерявали и то без да се усетят.
Ето и десетте най-ефикасни от тях:
1. Количките за пазаруване. Много клиенти влизат с намерението да купят само едно-две неща, но като видят наредените до входа колички решават за по-удобно да си вземат една. Ако сте забелязали, повечето колички са огромни и докато се разхождаме из магазина и хвърляме по нещо друго вътре не усещаме как се увеличава броят на покупките ни.
2. Позицията на стоките. Необходими, но евтини стоки като електрически крушки и веро за миене на съдове са така забутани навътре в магазина, че когато влезеш да си купиш крушка например, минаваш и забелязваш първо редица неща, които не са ти необходими. И докато си намериш крушката вече си грабнал едно-две от тях.
3. Детските играчки са възможно най-навътре в магазина. Пак поради същата причина. Този път не само вие ще минете през всички други стоки, за да си харесате нещо ненужно, но и на децата ви ще се предостави същата възможност.
4. Някои други стоки обаче са възможно най-отвън. Това са така наречените импулсни стоки. До касите е пълно с дребни неща като шоколадчета, дъвки и малките бутилки безалкохолно. Докато чакате на опашката - пред погледа ви има само сладки неща и освежителни напитки. Повечето хора си казват „Защо да не си взема нещо?”. Точно затова управителите на магазина са ги наредили там.
5. Цените. Вместо етикет 5 лева се слага 4.98 или 4.99. Обърнете внимание - повечето цени са по-близки до горната цифра 4.89 или 4.99. Когато клиентите мислено си калкулират сметката те обикновено смятат главната цифра 4. Цената обаче е по-близка до 5 . Ако купите само едно или две неща, това няма да се отрази кой знае колко на сметката ви, но колкото повече са продуктите, толкова повече нараства и тя.
6. Огромните надписи "намаление". Не винаги намалението на цената е толкова голямо, колкото е голям надписът „разпродажба”, закачен над тях. Често стока, която примерно струва 5 лева, се „разпродава” за 4.85 или се предлагат две от същите стоки в комплект на „промоционална цена” от 9.50.
Понякога стоките дори изобщо не са намалени - те просто са поставени накуп, отделно от другите, както се прави когато има разпродажба и дори да няма надпис, все ще се намери някой да се излъже, че се предлагат на промоционална цена.
7. Естествено най-скъпите варианти на една и съща стока, примерно на прах за пране, са разположени на най-видно и достъпно място. По-евтините прахове са на най-крайните или най-долните рафтове.
8. Друг вариант на подреждане е редуването на скъпи и евтини продукти. Докато скъпите продукти често се подреждат в редица един до друг, то никога няма да видите цял ред евтини продукти – те са или най-долу в краката ви, както споменахме в по-горния параграф, или са така разбъркани със скъпите, (както е при рафтове с чипс в почти всички магазини) че човек решава, че цените са почти едни и същи, а те всъщност не са.
9. Карат те да се спреш. Магазините са украсени с всякакъв тип оферти, постери и не на последно място много модерните напоследък специални щандове с промоции. Симпатични млади хора са наредили малък промоционален щанд, на който ви се предлага безплатно да пробвате рекламирания продукт. Търговците знаят - колкото по-често се спирате, за да зяпате нещо, толкова повече продукти купувате.
10. Скъпите стоки се подреждат така, че да изглеждат престижни. Ако на една витрина върху изискана покривка е положен например един единствен часовник, очевидно отделен от другите, и се прибави някоя лъскава опаковка, много клиенти решават, че точно този часовник (който между другото е най-скъп) е по-специален и е по-престижно да го притежаваш.