Търговията с акции е един от начините да инвестираме "излишните" си средства, доколкото човек може да разполага с такива. Дали ще бъдем по-активни на борсата е въпрос на индивидуална преценка и решение на всеки от нас.

Във всеки случай трябва да сме наясно, че търговията може да провокира появата на спотайвани допреди това емоции, които да разкрият нови черти от характера ни, изненада дори за самите нас.

Подобен е и случаят с автора на този материал, публикуван на fibtimer.com., който се сблъскал с две безпокоящи го емоции, буквално блокирали способността му да взема рационални решения.

Появило се следното желание - да увелича личните си финанси, но без да загуби и стотинка по пътя към богатството. Познато усещане нали? Нито една стотинка загуба (ех де да можеше така)!

В резултат на емоционалните сътресения, авторът намира своя начин на търгуване, търсейки модела, от който да извлече максимални изгоди от пазар в подем и при негативен тренд.

Разбира се, тук става въпрос за индивидуални отговори, есенция от личен опит на много проби и грешки, който не е универсален, но може да се окаже полезен.

Две са емоциите, с които авторът е трябвало да се пребори, ако е искал да бере плодовете на успеха от инвестиционната си стратегия - страх и алчност.

Признавам, че бях алчен, виждах възможностите за печалба и исках да се възползвам от тях, но в същото време треперех върху спестяванията си, които бях натрупал с доста труд, споделя авторът. Какво решение да вземеш, като си в подобна патова ситуация от значението на словосъчетанието – моите пари?

Първо, страхът не се формира в среда на вакуум. Той е неразделна част от личния опит. В случая с търговията на ценни книжа, болката и ужасът от първите загуби са толкова силни, че да саботират последващите ни решения за покупка и продажба на акции. Или по-лошото, силата на страха е толкова разрушителна, че до следваща сделка може изобщо да не се стигне.

Според Закона на Мърфи има случаи, в които човек не уцелва правилната позиция, която да открие или затвори. Пропуснатият момент подхранва допълнително страха и ужаса. Личният проблем се задълбочава с очакването, че всяка сделка за покупка и продажба на ценни книжа трябва да Ви донесе печалби. Ако наистина сте с такава нагласа трябва да осъзнаете с огорчение, че “не всяка сделка трябва да е печеливша”.

Алчност и Търгуване

Алчността е срещуположният на страха проблем. След няколко успешни сделки е логично да се появи и чувството за непобедимост, както всяко чувство в повече замъглява разсъдъка, а оттам и рационалността на решенията ни. Да откриете добри позиции за покупка и продажба в подходящо време може да стане, само ако се придържате към изпитана стратегия, а не въпрос на късмет като цяло.

Всички ние искаме възходящ тренд

Разликата между това да бъдеш “емоционален” и да бъдеш “заслепен” от страх и алчност всъщност е критична за успеха. Опитните трейдъри знаят това. Рано или късно трудните времена за борсата настъпват. Години наред стратегията Ви може да е носила печалба след печалба, но в един момент пазарът прави това, което умее най-добре – да ни изненада неприятно. Случва се, но и “винаги” има край. И най-важното е, че ако не направим удар, разочарованието ще подсили усещането ни за страх и уязвимост. Всяка сделка трябва да бъде превъзмогвана.

Основното в случая е да се продължи с търгуването, независимо от успеха. Единственият начин човек да се превърне в успешен трейдър е именно като търгува.

Страхът ни закрива добрите възможности. Алчността ни води до ръба.

Важно е да разпознаваш емоциите си и най-вече влиянието им върху процеса на вземане на инвестиционно решение. В крайна сметка всички искаме да сме бикове и сме жадни да гледаме на всяко покачване като на рали, макар и да не е.

Дали страхът и алчността не са движещи сили и при вас?