Повечето малки и средни фирми не са ползвали каквото и да било бизнес кредитиране от финансови институции през последните три години.

Това заяви зам.-министърът на икономиката и енергетиката Нина Радева на семинара "Банките за развитие - европейски модел за подкрепа на малки и средни предприятия", пише в днешния си брой в. "Стандарт".

Според Радева дребните предприемачи се изхитряват и теглят потребителски заеми за бизнеса си, защото инвестиционното кредитиране е недостъпно за тях. Причините са високите лихви и скритите разходи по обслужване на заемите и обезпеченията. Затова дребните предприемачи не могат да си набавят и пари за дофинансиране на проекти от Евросъюза.

Това е основната причина за връщане на средства по програмата ФАР, допълни зам.-министър Радева. Неотдавна шефът на дирекция "Разширяване" Майкъл Лий написа писмо до финансовия министър Пламен Орешарски, в което критикува забавянето в усвояването на парите по ФАР. С писмото на Майкъл Лий се спря усвояването на 50.7 млн. евро. От тях 36.6 млн. евро са по проекти на МРРБ, а 14.1 млн. евро - на МФ. За подобряване на достъпа до финансиране на дребния бизнес се подготвя проект за Българска банка за развитие, каза зам.-министърът на финансите Димитър Ивановски.

Тя ще има две дъщерни дружества - Национален гаранционен фонд и Инвестиционен фонд, които ще допълват финансирането и ще осигуряват държавни гаранции по различните европейски програми. Това е особено важно за дребния бизнес, каза Карпентър Франсис, консултант на банката за развитие. Според него в двата фонда трябва да се привлекат частни инвеститори, които са по-добре ориентирани в пазара. Много добра идея е Насърчителна банка да прерасне в банка за развитие, тъй като има готов персонал, който е работил по сходни проекти, каза Франсис.

Хората обаче трябва да получат допълнително обучение, допълни той. Алфред Меламед от австрийската Програма за интернационализация обясни, че тя дава гаранции до 2.1 млн. евро и може да опрощава до 50% от загубите на фирми по нейни програми.