Всички парламентарни групи с изключение на Атака подкрепят Договора от Лисабон. Близо три часа Народното събрание дискутира по ратификацията на документа, с който се изменят Договорът за създаване на Европейската общност и Договорът за Европейския съюз.

В Европейския съюз има място за всички и трябва да го превърнем в Съюз на гражданите и държавите, а не в Съюз за привилегии на корпорациите, заяви депутатът от "Коалиция за България " Янаки Стоилов. Той определи като положителна страна на договора опита за приобщаване на националните парламенти към европейския процес. Това дава основание да говорим не просто за Европа на регионите, а за Европа на съюзените държави, подчерта Стоилов. ДПС ще подкрепи ратификацията на договора от Лисабон, каза Юнал Лютфи. Сред аргументите за това той посочи редицата промени, които се въвеждат с документа, с цел по- голяма легитимност на ЕС и по-голяма ефективност на структурите на Съюза.

Христина Христова (НДСВ) посочи, че сега българското народно събрание има възможност да покаже дали е на нивото на повишените отговорности на националните парламенти за развитието на ЕС. Тя отбеляза, че от преамбюла към договора личи повишеното внимание на ЕС към демократичните и хуманистични принципи и че европейският гражданин е в центъра на политиката на ЕС.

Надежда Михайлова (ОДС) посочи, че договорът от Лисабон отговаря на необходимостта за реформиране на ЕС. Това, което не можа да се случи чрез европейската Конституцията, ще стане с договор между държавите членки, допълни тя.

ДСБ ще подкрепи Лисабонския договор по политически, а не по експертни причини, заяви Екатерина Михайлова. Според нея националният интерес на България е силен ЕС. Тя посочи, че Лисабонският договор прави крачка, която дава възможност в много по-голяма степен националните държави да участват във взимането на решения в ЕС.

Председателят на парламента Георги Пирински каза, че до края на месеца ще бъде насрочено заседание на Народното събрание, на което премиерът ще отчете свършеното по линия на ЕС.

Татяна Калканова (БНД) посочи, че с Лисабонския договор ще бъдат поставени дългосрочните основи на обновен ЕС, способен да се изправи пред предизвикателствата на глобализиращия се свят, готов да се вслуша по-пълноценно в своите граждани и най-вече въоръжен с общата политическа воля да действа единно. Тя допълни, че след ратификацията трябва да започне разяснителна кампания сред гражданите за същността и ползите от този договор.

Стефан Софиянски (БНС) заяви, че БНС ще подкрепи ратификацията на Договора от Лисабон с пълното убеждение, че той отразява не само политическата воля на страните-членки на ЕС, но и перспективите пред обикновения европейски гражданин. В договора има ясна линия на демократизация и модернизация на ЕС, посочи той.

Договорът от Лисабон влиза в сила през 2009 г., но българското правителство не информира гражданите за съдържанието му, заяви независимият депутат Мария Капон. По думите й, подобно политическо поведение не прави чест на правителството. Ние заставаме с лице към въпросите на заетостта, климатичните промени, енергийната ефективност, каза Капон. Тя посочи, че по силата на договора един милион граждани от страните членки ще имат възможност да призовават ЕК да внесе предложение за нови политики, и призова колегите си да помислят какво означава това в контекста на АЕЦ"Козлодуй".

Волен Сидеров каза, че Атака няма да подкрепи Договора от Лисабон, защото преди да бъде ратифициран документът трябва да бъде подложен на референдум. Той посочи, че в документа трябва да бъдат разписани християнските ценности на Европа. Сидеров изброи поне осем пункта, по които договорът не е добър.

По думите му с Договора от Лисабон се създава централизирана свръх държава. "Създава се пост президент, което е държавен атрибут - тогава да кажем, че се създава нова Римска империя", каза Сидеров. Според него националните парламенти стават "безгласна буква" и не могат да наложат вето и да блокират законодателството на ЕС.