Знаете ли за какво се замислям напоследък? Обикновено винаги става така, че хората помнят лошите неща, а добрите сякаш се случват само за един единствен миг и потъват някъде вдън земя. Обикновено все става така, че ако някой ни обиди и нарани, можем да го помним цял живот, но ако ни е казал мила дума, тя бива забравена почти на мига...

Не знам защо е така! Не знам дали човекът така си е устроен... Аз не вярвам, че е така. Но... не това е основната ми идея. По повод тези разсъждения взех да се замислям защо в държавата ни всичко е наопаки. Защо дори този житейски принцип, ако мога така да го нарека, отново е обърнат.

Правило ли ви е впечатление, че при нас всичко лошо се покрива, всички се мъчат да го заличат с какво ли не, само и само да бъде забравено, или поне заглушено за известно време. Защо е така? Защото една нормална (не знам доколко това твърдение е вярно) държава се срамува да изкара "кирливите" си ризи? Защото се страхува от нещо и предпочита да го скрие?

Е, нима мислите, че по този начин нещата ще останат забулени? Нима вярвате, че никой не вижда какво се случва? Всъщност не знам кого питам. Защото тези, които питам не ми отговарят, а онези, които ми отговарят нямат сила и власт да променят нещата. Затова, нека всеки попита съвестта си!

Нима вярвате, че всички забравиха убиеца на сестрите Белнейски, който така и не се намери? Или онзи, който накълца Кристин от Перник (едва ли е един и едва ли е само този, когото хванаха)? Нима някой се замисли, че в цялата тази история има нещо гнило?

Дали забравихме как известна личност се превърна едва ли не в клетник, който всички трябва да съжаляват... Известна личност, с която цяла България се гордеела... Личност, която не се замисли, преди да се качи на волана, употребила алкохол, след което бе пусната от ченгетата, защото е известна и след което уби един човек, а другият още се бори за живота си. Дали забравихме как осъдиха тази личност? Ако бяха хванали който и да било и го бяха поставили на съдебната скамейка, щеше да получи минимум 5 години затвор.

Има много неща, които уж забравихме. Бяхме забравили и медиците ни в Либия... Толкова години не се сещахме за тях. Обаче малко преди членството ни в ЕС трябваше вече да се разбули темата, че да покажем колко сме загрижени за народа.

Просто максимата в нашата държава е обърната. "Помни хубавите неща, а лошите скрий колкото се може по-добре"! Е, всички знаят, че се крие нещо, което е страшно и срамно да излезе наяве. Всеки може сам да си направи изводите. Проблемът е, че това е една доста честа (да не казвам постоянна) практика на държавниците ни. Винаги когато нещо не е наред, те намират най-добрия начин да предоставят на аудиторията нещо друго, което да отвлече вниманието на народа. Доколко е успешна тази практика, това вече е съвсем друг въпрос!

Нито имам желание да мисля по него, нито да пиша, защото няма да кажа нищо ново.

Чудя се само кога министрите ще измислят правилната максима за държавата ни. Кога ще се осмелят да казват всичко такова, каквото е и ще започнат да правят нещо по този въпрос. И... мислейки си, просто се моля това да бъде скоро.

Защото, господа управляващи, ние обикновените хора, дори да искаме да променим нещо, нямаме тази власт да го направим. И колкото и да не ни се иска да е така, очевидно имаме нужда от вашата помощ!

И... ако вие все пак имате малко съвест, ако можете да проявите малко състрадание и носите истински сърца, ако сте толкова загрижени, колкото показвате, тогава... единственото, което трябва да направите е да протегнете една ръка. Защото, че можете да го направите, това го знаем! Въпросът е дали искате и какво би ви струвало това! Ако имате поне малко смелост да се изправите и да ни кажете истината, тогава вероятно ние бихме ви подкрепили. Замислете се върху това!