Наскоро български учени от Техническия университет в София представиха първия у нас софтуер, който оценява ефективността на системи за оползотворяване на възобновяеми енергийни ресурси. Той може да улесни проектантите на сгради в оценката на енергийната ефективност и избора на възобновяеми енергийни източници в новото строителство, както и при реконструкция на стари сгради. Софтуерът е финансиран от Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд в България (ГЕФ).

Намаляването на енергийните разходи на сградите и използването на алтернативни източници на енергия вече се налага като световна тенденция в съвременната архитектура, посочват от БНР. Само в Европейския съюз сградите консумират средно около 40 на сто от цялата използвана енергия. Именно по тази причина все повече навлизат в употреба възобновяемите енергийни източници, отбелязва проф. д-р Никола Калоянов, заместник-ректор на Техническия университет, който представи разработката на учените.

“Включили сме почти всички възможни енергийни източници, които се срещат в България: използване на слънце, геотермална вода, подпочвени води, биомаса. Всички тези възможности са разработени в този софтуер и могат да се симулират чрез него“, казва професорът.

„В България един от най-често използваните за затопляне възобновяеми източници на енергия е слънцето. Предстои разработването на системи, които ще преобразуват слънчевата енергия в електричество. Започва използването и на вятъра с ветрогенераторите. Открай време е известно, че у нас има геотермални води и сега навлизат и т. нар термопомпени системи, които използват топлината на земята и на водите, които са в нея. Биомасата от отпадъците в горите пък се преработва и се правят пелети, които се използват за горене. Софтуерът, в който тези източници на енергия се въвеждат, не е изчислително средство, а среда за симулиране на съвкупност от технологии, въведени в сградата”, допълва Калоянов.

В България Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд концентрира усилията си в няколко приоритетни направления: опазване на глобално значимото биологично разнообразие, развитието на екотуризма и устойчивото земеделие. “От 2006 година програмата е финансирала 41 проекта за 1 350 000 щатски долара, отбелязва Велислава Абаджиева, национален координатор на програмата.

“Проектите са предимно от сферата на устойчивото земеделие и екотуризма. 20 проекта са за устойчиво земеделие, а 15 – за екотуризъм. Има и проекти, които комбинират и двете направления. Имаме и кампанийни проекти като тези за устойчивите органични замърсители, а също и в направление “Възобновяеми енергийни източници”, посочва Абаджиева.

„Програмата няма крайни срокове за подаване на проекти. Кандидатите представят концепция, която аз, като национален координатор, имам възможност да прегледам и да преценя дали да препоръчам да бъде предложена за финансиране. След това се прави предложение – проект, което се разглежда от националния ни управителен съвет и той взема крайното решение. Постоянно се приемат концепции, стараем се да подпомагаме кандидатите във формулирането на идеята, даже в подготовката на документацията. За нас всеки, който проявява интерес и смята, че има интересна идея, е добре дошъл”, завършва националният координатор.