Ако отворите произволен Проспект за публично предлагане на ценни книжа ще видите, че при търговията с акции е добре да се внимава за няколко риска. Сред тях е и политическият.

Според един от проспектите за политически риск е посочено следното: пълноправното членство на България в ЕС и НАТО, запазване на стабилния валутен борд, синхронизирането на националното законодателство с това на страните членки на ЕС, както и поемането от страна на България на редица международни ангажименти минимизира влиянието на този риск.

Въпреки предвижданата стабилност, негативна импликация върху равнището на политическия компонент на недиверсифицируемите рискове може да се генерира от евентуалното забавяне на реформите, от евентуални различия и противоречия между политическите сили по отношение на важни социални и икономически мерки или от повишаване на социалното недоволство поради твърде бавното подобряване на жизнения стандарт.

На горния абзац трябва да се обърне особено внимание. В последните месеци у нас сме свидетели на правителствена криза, без ясен изход засега. Нека не забравяме, че предстоят избори. Нормално би било, ако всяка една от силите в Тройната коалиция започне да се разграничава от своите партньори. Свидетели сме и на растяща инфлация. Тук е мястото да добавим и очакваният мониторингов доклад за България от ЕК, който ще е ясен в края на юни или началото на юли. Връзката по темата е, че не е изключено да станем свидетели на поредния вот на недоверие към правителството.

Политическата нестабилност в България идва в момент, когато световните финансови пазари са в криза. Прогнозите за световния икономически растеж се актуализират постоянно, но в низходяща посока. Подобно стечение на обстоятелствата е добре да се има предвид, когато очакваме да пристигнат чуждестранните инвеститори на Българска фондова борса.

Разработката на темата започва от общото към частното. От въпроса „Не бихме ли могли да си обясним случващото се на БФБ и през призмата на политическата нестабилност“ към конкретния проблем за за замразеното еврофинансиране и темата - „Възможно ли е да се направи оценка на загубите за българската икономика от замразените средства по линия на европейските фондове“.

За дълбочина на разработката от Profit.bg потърсихме мненията на политици, бизнесмени, на портфолио мениджъри и консултанти.

Според Мартин Димитров от ОДС, който е и заместник-председател на Постоянната комисия по бюджет и финанси към Народното събрание, има връзка, макар и косвена, между сегашното състояние на пазара и политическата конюнктура в страната.

„Когато в една държава съществува несигурност, нормална реакция на инвеститорите е да потърсят по-нискорискови инструменти за инвестиции. Капиталовите пазари, а и БФБ, в частност, предлагат високо рискови инструменти“, коментира Димитров. „Ако прибавим инфлацията, правителствената нестабилност и корупционните съмнения в страната, ще видим, че профилът на България остава високорисков“, допълни той. Според него доказателство за това е и поведението на чуждите инвеститори, които се оттеглят от нашия пазар или се концентрират върху недвижимости.

Лидия Шулева от Българска нова демокрация и член на бюджетната комисия в НС, смята, че силна страна на капиталовия ни пазар са направените инвестиции в действащи предприятия. Това, според нея, гарантира донякъде стабилността на вложенията, без оглед на политическата нестабилност в България.

„Положителен факт е, че на пазара ни не се предлагат други рискови инструменти като деривативните, например, подобно на други страни“, смята Шулева. „От казаното дотук мога да обобщя, че независимо от кризата в държавата и световните финансови сътресения, инвестициите в работещи предприятия ще се възстановят значително по-бързо.“

Представители от управляващите сили и членове на парламентарната комисия по бюджет и финанси не бяха открити за коментар по темата.

Връзка между политическата нестабилност и състоянието на пазара е налице и според Красимир Атанасов, портфолио мениджър в Елана Фонд Мениджмънт. „Може да са каже, че има връзка и това ясно пролича при публичните компании от сектора на инфраструктурата“, коментира Атанасов.

Като пример за намесата на политиката върху икономиката ще посочим актуалния пример със замразеното финансиране по линия на предприсъединителните фондове ФАР, ИСПА и САПАРД. Официалният повод за наложената мярка е лошото управление и контрол върху отпусканите средства, изцяло в правомощията на управляващия елит.

"Определено, политическата нестабилност у нас през последните седмици намери своето отражение върху борсовата търговия. Наред с другите рискове, с които се съобразяват, капиталовите пазари са много чувствителни и на тема „политическа нестабилност”, смята Гено Тонев, портфолио мениджър на Юг Маркет Максимум.

"Последните „вълнения” около неспособността на правителството да осъществява контрол върху еврофондовете събудиха редица страхове у инвеститорите, включително по отношение налагането на сериозни санкции и ограничения от ЕС. Макар това да е трудно осъществимо на практика, самият факт, че Европа вече ни „дърпа ушите” е достатъчен, за да накара някои инвеститори да гледат с друго око на страната ни и в частност на капиталовия ни пазар."

"Що се касае до представителите на българския бизнес на БФБ, влиянието на политическата криза върху тях ще е предимно косвено – отлив на портфейлни инвеститори и евентуално забавяне на бъдещо набиране на капитал през борсата".

"Най-добрата и доказана с времето мярка да се реши един проблем е премахването на всички звена по веригата, които са дали дефект, "допълва Тонев.

Предвид, че не малка част от българската икономика е представена на БФБ, за коментар по темата „Възможно ли е да се направи оценка на загубите за българската икономика от замразените средства по линия на европейските фондове“ се обърнахме към ръководството на Агрия Груп Холдинг. От гледна точка на аграрния сектор у нас коментар по темата направи Емил Райков, изпълнителен директор на Агрия Груп Холдинг.

„Основната програма на ЕС, чрез която се цели развитие на агробизнеса в страната, е Оперативната програма за развитие на селските райони (2007 – 2013 г.) с общ капацитет 3.241 млрд. евро. От тях приблизително 80% от средствата са от ЕС и 20% съфинансиране от републиканския бюджет“, коментира Райков. Според него пред реалния бизнес, и в частност агробизнеса, у нас има огромен потенциал за развитие.

„Не трябва обаче да забравяме, че средствата са от европейския данъкоплатец, при което ЕС трябва да брани техния интерес. В това си качество ЕК, осъществявайки мониторинг на разходването на ресурса, се натъква на някои, меко казано, нерегламентирани сделки. Това води до санкции по различните направления по действащите програми (ИСПА, ФАР, САПАРД)“, уточни Райков.

Той е на мнение, че „изпращаните” от България и администрацията ни сигнали към ЕК са много притеснителни. „Със забавянето на старта на европейските програми по направление агробизнес и програмата Конкурентноспособност с близо една година, бизнесът, в очакване на програмите, забави своята инвестиционна дейност със същия срок,“ допълни той.

На практика се стига до пропуснати ползи за компаниите, което си е чиста загуба на средства и време. „През този период външни компании проучват пазара в България в различните браншове и заемат пазарни ниши, които биха могли да се заемат от български такива“, обобщи Райков. Според него е необходимо е да се вземат мерки за преодоляване в аванс на подобни проблеми (сред тях са и опасенията за липсата на наличен административен капацитет), за да се спрат негативните ефекти върху реалния бизнес, който и без това е още крехък в България.

По темата се включи и Стоян Недев, консултант в Елана Инвестмънт. Според него не може да се направи точна оценка на загубите на българската икономика, като също така е трудно да се говори на този етап и за загуби. „На практика, реалното отражение върху бенефициентите от временното спиране на средства по предприсъединителните програми се състои в забавяне на изплащания по одобрени проекти и в отлагане на нови процедури за участие с проекти“, уточни Недев.

Това, че се извършват проверки и се предприемат мерки за усъвършенстване на контрола и управлението на средствата от ЕС, носи по-скоро ползи за настоящите и потенциалните бенефициенти, отколкото пропуснати възможности или загуба, смята Недев.

В разговора Лидия Шулева допълни, че през последните години се наблюдава отдалечаването ни от Европейския съюз. „От икономическа гледна точка имаме висока инфлация, както и отлагане на приема ни в Еврозоната във времето. Ако в началото спряганата дата за влизане на страната в зоната бе 2009 г., то впоследствие бе коригирано на 2011 г., за да се отложи до 2015 г.“

Според нея отдалечаването на българската политика от ЕС би означавало и замразяването на средствата по линия на европейските фондове. „Мисля, че вероятността от задействане на предпазна клауза по усвояването на този ресурс е надвиснал над България като Дамоклев меч“, обобщи Шулева.