Несъмнено най-популярните инструменти, търгувани на Българска фондова борса, са акциите, емитирани от публичните компании. И логично да е така, защото този актив е и най-ликвидният инструмент на БФБ към момента.

Въпреки това на капиталовия ни пазар може да заговорим и за появата на разнообразие (при всичките си условности) от активи, които ни предлага фондовата борса според сегашното си ниво на развитие.

В списъка на инструментите за инвестиции освен акции може да се посочат още дялове на колективни инвестиционни схеми, облигации, компенсаторни инструменти, възможност за вторична търговия с права от увеличения на капитал. За всеки един от тях на пазара има обособен специален сегмент за търговия. На пазара ни има възможност и за т. нар. Доверително управление на средства.

Едва ли може да говорим за голямо разнообразие, но все пак по-интересно става, когато разгледаме всеки един актив по отделно и видим неговите съставни части, а именно сборът и разнообразието от компании емитенти на тези инструменти.

Например сред емитентите на акции попадат публични дружества от производствения сектор, представители от добивната промишленост, от сектора на услугите, финансовото посредничество, от строителството и такива, които инвестират в недвижими имоти.

Според Националния класификация на икономическите дейности (НКИД) производственият и добивният сектор си имат подраздели, като някои от тези подсектори са по-силно застъпени от други на Българска фондова борса. Все пак предлагат поле за избор най-общо казано.

В сектора на услугите могат да се включат зимните и летни курорти, търговията, транспортът, складиране и съобщения и др. При финансовото посредничество освен банките и застрахователните компании трябва да се прибавят още и холдинговите структури, търгувани на БФБ.

Що се отнася до сегмента на строителния сектор и инвестициите в недвижими имоти, тук попадат както обикновени акционерни дружества, така и дружества със специална инвестиционна цел. И тези компании предлагат разнообразие според инвестиционния си профил.

В последните две-три години започна да се говори усилено за развитието на фондовата индустрия в България. По последни данни членовете на Българската асоциация на управляващите дружества са 25 управляващи дружества с общо 74 договорни фонда и инвестиционни дружества. Освен членуващите в организацията УД има и такива, които не са нейни членове.

Ако оставим настрана множеството имена на КИС, профилът на фондовете е от консервативен, през балансиран, до високо рисков. Именно при разглеждането на портфейлите на това многообразие (ограничени в инвестиционния им профил) също може да се открият различни и интересни възможности за индивидуално инвестиране.

Тук ще се откроят фондове, които инвестират на паричните пазари, в активи с фиксирана доходност, в акции на български компании или в акции на чужди пазари, в секторно инвестиране (недвижими имоти или енергетика напр.) или участват единствено на първични публични предлагания в страната и чужбина. Преди време се появи и първият за България Фонд от фонд. Освен българските ДФ на пазара оперират и продават дялове чужди компании.

Придобиването на дялове на КИС може да стане, както на гише или чрез Интернет, така и на вторичен пазар на БФБ. Що се отнася до вторичната търговия на дялове, пазарът все още е слаборазвит, а и не всички фондове са емитирали дяловете си на БФБ. Въпреки това дяловете са също така сред ликвидните инструменти, защото покупката им или съответно продажбата им не се определя от търсенето и предлагането на пазара, а е в следствие на лично желание за влизане или излизане от схемата.

Може би е редно да се каже, че при избора на фонд е добре да се има предвид корелацията на КИС с движението на пазарната конюнктура при пазара на акции.

Облигациите са друг един инструмент, който се търгува на фондовата ни борса. Профилът на компаниите, емитирали облигации за вторична търговия на БФБ, също е разнообразен, а финансовото им състояние може да се проследи по подадените отчети на борсата. Този инструмент стана особено популярен в последно време.

Освен слабо развития вторичен пазар, друг недостатък на дълговите ценни книжа е пласирането им в условията на частно предлагане и неорганизиран пазар за първичното им публично пласиране. Оттук произтича и следствието за ниската ликвидност на облигациите.

Вторичните увеличения на капитала на вече публични дружества става чрез издаване на права и възможност за вторична търговия. Това става на специалния пазар на права. При благоприятна пазарна конюнктура времето за вторичната им търговия също може да се използва за извличане на ползи.

Компенсаторните инструменти (жилищни бонове, поименни компенсационни бонове и др.) също са един актив, който се търгува на БФБ. И при тях сделките се сключват на специално обособен сегмент. Любопитно е да се спомене, че инвестиционната активност при тези активи е много висока.

В момента тези активи се търгуват под номиналната им стойност от 1 лв., като печалби могат да се реализират както от спекулативните настроения, така и от голяма приватизационна сделка, когато част от цената може да се плати посредством компенсаторни инструменти. За разлика от печалбите с предходните финансови инструменти, тази от компенсаторките се облага с данък.

В България има и условия за Доверително управление на средства. В този случай са необходимо обикновено над 50 хил. лв., като за целта на клиента се съставя специален портфейл по предпочитания на клиента и управление от специалист.