Разклатено е доверието на чуждестранните инвеститори към гръцката икономика, чийто фискални възможности се влошават и са на път да създадат главоболия на икономическия екип на правителството в Атина при изготвяне на бюджета за 2009 г., който се очертава да бъде най-трудният от 2004 г. насам, тоест след поемането на властта от
консерваторите, коментира икономическото издание "Имерисия".

Цитирани от вестника правителствени представители са на мнение, че са крайно необходими трудни решения, които, според тях, трябва да бъдат взети преди да е изпаднала икономиката в рецесия. Те смятат, че мрачната картина на гръцката икономика ще проличи най-ясно в новия държавен бюджет на страната, който икономическото министерство бързало да изготви и да осигури допълни приходи в размер на поне три милиарда евро, за да компенсира появилата се "черна дупка" в текущата сметка.

Чуждестранни инвеститори не изключват вероятността Европейският съюз да наложи санкции на Гърция и да постави под съмнение данните, представени от министерството на икономиката на страната за бюджетния й дефицит.

Официални статистики от Евростат показват, че дефицитът в държавния бюджет на Гърция миналата година е бил 3.2 на сто от БВП на страната, докато правителството в Атина е представило прогнозни разчети за 2.7 на сто.

Европейската статистическа служба смята, че през март 2008 г. бюджетният дефицит на Гърция е бил 3.7 на сто от БВП, докато в прогнозите си управляващите консерватори са поставили като цел дефицитът да не надхвърля 1.6 на сто.

Този факт би могъл да постави гръцката икономика отново под надзора на ЕС. Очевидно управляващата партия Нова демокрация използва счетоводните еквилибристики, до които
прибегна и предишният кабинет на социалистите от ПАСОК и това кара екипа на премиера Костас Караманлис да затегне икономическите мерки, за да се отърве от санкции от страна на ЕС, смята в. "Елефтеротипия".

Финансовите проблеми на Гърция датират отдавна. През 1999 г. страната излъга за бюджетния си дефицит, за да бъде приета в Еврозоната и да въведе еврото.

Още през септември миналата година, след парламентарните избори, бяха отчетени сериозни финансови проблеми - бюджетен дефицит, нарушен търговски баланс, висока кредитната задлъжнялост, висок публичен дълг, които поставиха под съмнение кредитния рейтинг на Гърция.

Освен това възстановяването на засегнатите от пожарите райони натовари до краен предел финансите. Страната прибягна до взимане на извънреден заем в размер на 4.1 млрд. евро за покриване на дефицита в държавния бюджет.

Разходите за здравеопазване са нараснали многократно, а заради застаряващото население пенсионната система бе също пред фалит. Държавата дължи на осигурителните фондове над 7 млрд. евро. Ситуацията бе усложнена и от източване на тези фондове. Срещу закона за пенсионната реформа имаше масови стачки, защото синдикатите считат, че той намалява пенсиите, увеличава пенсионната възраст и изисква по-високи вноски за пенсионните фондове.

Според в. "Вима" "черна дупка" в размер на 1.3 млрд. евро се е образувала в държавния бюджет на Гърция, в резултат на значителното изоставане на приходите в текущата сметка на страната. За целта министерството на икономиката и финансите обяви, че ограничаването на разходите е единственото средство, за да може бюджетът да бъде реализиран.

Печатът алармира за готвен от правителството "данъчен шок от есента". Първите жертви от новата данъчна инвазия се очаква да бъдат малките и средни производители. Целта е да бъде покрита "черната дупка" и да бъдат увеличени приходите в бюджета. Потърпевши от новите извънредни данъци ще са около един милион данъкоплатци със свободни професии - предприемачи, занаятчии, търговци и други.

Някои наблюдатели смятат, че бюджетът на страната за тази година е извън поставените от кабинета цели вследствие на огромния дефицит, натрупан от закъсняващите постъпления в него - най-вече заради неплащане на данъци.

Правителството заявява, че мерките се предприемат, за да бъде ограничено бягството от данъци и да се увеличат приходите в бюджета. Под лупа обаче се очаква да бъдат поставени недеклариралите доходи данъчни длъжници, тъй като, според финансовото министерство, повечето собственици на магазини, търговци и практикуващи свободни професии са декларирали доходи до четири хиляди евро, неподлежащи на облагане с данъци.

Правителството обмисля да наложи подоходен данък за всички, деклариращи доходи под границата на бедността, или под 4800 евро. Обсъжда се също и възможността за промени и в данъчните ставки за доходи от различни професионални дейности. По този начин
значителна част от данъкоплатците ще бъдат задължени да плащат минимален данък, чийто размер все още не е определен.

Източник: БТА