България е на кръстопът – така бе озаглавен обширен репортаж от България, излъчен по германското радио ВДР. Авторите Зимоне Бьокер и Мирко Шваниц разговарят с министри и съдии, с анализатори и представители на ЕК.

Откакто България е в ЕС, Еврокомисията непрекъснато получава оплаквания за правната несигурност в страната. Самото българско население също страда от некадърната администрация. За малцина се осъществиха надеждите, че нещо ще се промени след приемането в ЕС.

Авторите дават думата на анонимен мъж, който твърди, че българската политическа класа изобщо не желае да се бори срещу корупцията, защото свободните капитали били в ръцете на престъпници и на хора, упражняващи огромен натиск върху обществото. Тези хора знаят добре, че ако се ликвидира корупцията, те самите ще изгубят парите си.

Събеседникът обобщава: „Всяка страна си има мафия, при нас обаче мафията си има държава”.

Факт е, че преди и след влизането в ЕС в България огромни суми потънаха в тъмни канали. Трафик на наркотици и на хора, незаконен износ на дървен материал, инвестиционни измами. Често пъти следите водят към отделни министерства, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията в София:

„Корупцията е нещо съвсем нормално за повечето политически партии. Корупцията е част от инвестициите в политиката. Бизнесмени често правят дарения за партиите. Ако тяхната партия спечели, тогава се обаждат и искат пари, в резултат на което получават не само европейски, но и държавни пари. Нито един политик не може да си позволи да не се обвързва с подобни спонсори.”

Тясната обвързаност между политика и икономика възниква непосредствено след политическите промени в България в началото на 90-те години. Често сменящите се правителства по онова време непрекъснато обирали държавата чрез Агенцията по приватизацията. Като се прибавят към това изолацията на България заради югославските войни и липсата на чуждестранни инвестиции, последствията били ужасни: срутили се такива държавни институции като полицията, здравното дело, армията и най-вече – образованието.

Тихомир Безлов обяснява: „Този продължителен период на политическа нестабилност беше предизвикан от липсата на ресурс у политическите елити за финансиране на нормална политическа система. Те просто я финансираха с помощта на новите икономически елити. Много често обаче това финансиране имаше престъпен произход. По време на югославските войни парите идваха най-вече от контрабандата на оръжие или гориво.”

Светломира Гюрова от вестник Капитал обяснява: „Да започнем с нашия президент Георги Първанов. Известно е, че той е бил сътрудник на тайните служби. Но сякаш никой не се интересува от това. Около министрите – ако не са самите министри – винаги има хора, които влияят върху важните решения. Досиетата на ДС се използват като политическо оръжие. Хората, които притежават тази информация, притежават и власт.”

По-нататък в предаването на Западногерманското радио ВДР става дума за купуването на гласове и за спрените европейски пари, за ОЛАФ и групата на Стойков-Николов. Авторите са разговаряли и с вицепремиерката Меглена Плугчиева, която дипломатично описала какво положение е заварила в министерствата:

„Бях неприятно изненадана от няколко неща: първо - от нарушената комуникация между различните служби, вътре в службите и с Брюксел. Второ – от контрола и от липсата на прозрачност.” Репортерите разказват за усилията на Плугчиева и българското правителство да осигури отблокиране на спрените фондове.

По тази тема говорителят на Еврокомисията Марк Грей казва пред екипа на предаването: „Съвсем ясно е, че няма да има промяна през идните четири седмици. То и никой не очаква такова нещо. Вярно, че в момента нещата бързо се променят. Появяват се нови лица с нови инициативи. От друга страна обаче това пречи на добрата приемственост. В момента трябва да анализираме очакванията и най-вече – да отправим ясен сигнал към българското правителство.”

Източник:БГНЕС