За последиците за България от евентуална рецесия на Запад, за ефекта върху банковата система и за това кога за последно българската икономика е изпадала в рецесия разговаряхме с експерти от Агенцията по икономически анализи и прогнози:

Какви ще са последиците за България от евентуална рецесия сред водещи европейски икономики?

Несигурността на световните финансови пазари, която се наблюдава от края на 2007 г. насам, и забавянето на растежа на някои големи икономики (за нас най-важна е тази на ЕС) се очаква да повлияе върху българската икономика главно по две линии.

От една страна, с временно повишаване на цената на кредитния ресурс в международен план и по-голяма предпазливост при вземането на инвестиционни решения от страна на външните инвеститори. Това може да намали инвестициите в недвижими имоти, поради което техният принос в притока на ПЧИ към България се очаква да намалее.

Ефектът ще се наблюдава преди всичко по линия на покупките на жилищни имоти от чуждестранни лица, докато в същото време търсенето на бизнес имоти се очаква да се запази поради съществуващия недостиг на бизнес и търговски сгради.

От друга страна, забавянето на растежа в ЕС може да доведе до намаляване на външното търсене.

Като резултат от всичко това, може да се очаква известно забавяне на растежа на българската икономика и намаляване на потока на ПЧИ към страната, както и тяхното преструктуриране.

Все пак данните за икономическото развитие на страната не дават основания за прекомерни тревоги. Страната успява да преодолее предизвикателствата, които изменилата се външна среда й налагат.

Повиши ли се рискът сред някои сектори на икономиката в последно време?

Съществува известен риск за забавяне на ръста на жилищното строителство. Според нас доброто развитие на строителството на бизнес и офис сгради, както и на инфраструктурни обекти, ще успее успешно да компенсира това забавяне и може да се очаква, че строителството, като отрасъл, ще запази високи темпове на растеж.

Въпреки сътресенията на световните финансови пазари, българският финансов сектор се развива успешно. Капитализацията и ликвидността на българските банкови институции е много висока и това им помага успешно да преживеят този труден период.

Развитието на фондовата борса бе силно повлияно от динамиката на световните борси и може да се твърди, че това бе един от секторите, в който рискът се повиши през настоящата година.

Предстои ли ревизиране на ръста на БВП за 2008 г.?

Според съществуващите процедури Агенцията за икономически анализи и прогнози (АИАП) излиза с официална прогноза за определен кръг от показатели два пъти през годината.

Последната официална прогноза от март предвижда реален ръст на БВП за 2008 г. от 6.2%. Следващата официално обявена прогноза ще бъде през есента и поне засега няма основание прогнозната стойност на този показател да бъде занижавана.

Нещо повече, като се има предвид ръста на БВП за първото тримесечие и експресната оценка на НСИ за второто, дори е възможно прогнозният растеж на БВП за 2008 г. да бъде по-висок.

Възможен ли е сценарият за рецесия в България?

Всички бъдещи сценарии - и благоприятни, и неблагоприятни, е възможно да се случат. Все пак, след като говорим за вероятности, трябва да се каже, че вероятността България да влезе в рецесия през близките няколко години е много по-малка, отколкото вероятността да се запази на траекторията на висок икономически растеж. Прогнозата на АИАП за икономическото развитие на страната през следващите три години недвусмислено илюстрира тази хипотеза.

Какъв ще е ефектът от евентуалното забавяне на българската икономика върху банковия сектор?

Ако разгледаме вариант, при който икономическият растеж на страната се забави през следващите една-две години, може да се очаква известно забавяне на кредитния. От една страна, това ще се дължи на по-ниската инвестиционна активност и оттук на по-ниското търсене на инвестиционни кредити.

От друга, по-голямата несигурност в световен мащаб ще ограничи новоотпуснатите финансови ресурси от банките-майки към българските търговски банки. Може да се очаква търговските банки да увеличат лихвените проценти по депозитите, за да компенсират по-малката наличност от допълнителни финансови ресурси.

Лихвените проценти по кредитите също се очаква да нарастват, но с по-бавен темп, поради което се очаква леко свиване на спреда между лихви по кредитите и депозитите. Вероятно секторът на финансовото посредничество ще намали своя реален ръст на развитие, но ще е малко вероятно да се очакват сериозни сътресения на българския финансов пазар, ако се запази разумното управление и надзор на българските финансови институции.

Кога за последно България е изпадала в рецесия и кои са били причините за това? Може ли да се правят аналози със ситуацията днес?

Когато се спомене терминът рецесия, в повечето случаи в общественото съзнание изниква споменът за 1996 и началото на 1997 г. Съвсем очевидно е, че факторите, довели до тогавашното развитие на икономиката на България, нямат нищо общо с тези, които са в сила днес.

Все пак, ако под този термин разбираме състояние на икономиката, при което тя реализира ръст (дори и положителен), който е сравнително далеч от нейния потенциал за развитие, може да се приеме, че през 1999 г. България е била в подобно състояние (реален ръст на БВП от 2.3%).

Все пак, трябва да се имат предвид няколко неща за тогава. На практика, основната част от приватизацията в страната се извърши през 1997 - 1999 г. и точно тогава голяма част от бившите държавни предприятия преживяваха шок от преструктурирането си.

Една част успяха да се адаптират, след известен период на „боледуване”, а други - не успяха. Освен това външните условия на Балканския полуостров отново не бяха особено благоприятни, което също се отрази на икономическото развитие на страната.

Вижте още: Сценарият за икономически растеж е по-вероятен от този за рецесия в България