Актьорът Камен Донев рядко говори за спорт. Но когато националният ни волейболен отбор покори световната сцена, печелейки сребро на турнира във Филипините, актьорът призна:

Гледах мача вкъщи, полуседнал, полуправ. И аз скачах за блокада, и аз биех сервис. Плаках.

За него това е било не просто емоция, а „едно от малкото истински неща, останали в нашия живот“, сподели Донев пред водещия на 120 минути по bTV Светослва Иванов, който посвети предаването си на българския шампионски дух.

Глътка кислород

„Добре, че са спортистите - да ни дадат кислород в моменти, когато обществото ни най-много има нужда“, каза Донев и подчерта, че постижения като това на волейболистите ни не са случайни:

Те идват с труд, възпитание, подготовка, дисциплина.

Няма загадка по пътя към победите на играчите ни, но ако има сензация, тя е в спортния дух, каза още Донев.

Точно колективната игра – толкова дефицитна в нашия обществен живот – се превърна в символ: „Всеки един от тях е невероятен поотделно. Но заедно направиха нещо велико.“

Самолет за Манила

„Малко ме е страх да летя, ама ще взема да си купя самолет за такива случаи. Ей така – паля го и отивам“, каза Донев в типичния си стил. На шега добави, че може да повика Том Круз да пилотира, а в краен случай – дори президента Радев за пилот.

Зад смешката прозира едно, че когато цял народ е развълнуван, граници няма.

Смирението – забравената дума

Камен Донев акцентира върху едно понятие, което рядко присъства в речника ни: смирение:

Много хора го бъркат с примирение. А то е сила.

Националите ни по волейбол според него са пример за младото поколение – усмихнати, дисциплинирани, носещи любов и скромност.

Урок по трудолюбие и вяра в България

„Тези момчета преподават урок по трудолюбие. В свят на бързане и скролване, те доказват, че няма нужда да се бърза. Капка по капка, с постоянство и концентрация – така се стига до върха“, каза още Донев.

Нетипично за него, актьорът завърши с оптимизъм: „Ние сме прекрасна нация. Борбени хора, с чувство за хумор, с усет към детайла и пулса на живота. Просто трябва да изтърпим една шлака, натрупана през последните 35 години. С търпение, упоритост и вяра ще я махнем. Трябва да вярваме в себе си и да имаме самочувствие.“