В продължение на години Амбър Глен беше сред най-добрите състезателки по фигурно пързаляне в САЩ – и същевременно една от най-непостоянните. Тя бе изключителен талант, който блестеше на тренировките и започваше силно състезанията, само за да се препъне в най-важния момент.

Но на 25 години Глен постига нещо, което малко спортисти с подобна репутация успяват да направят – разбира как да се справи с напрежението.

Преди година, през март, Глен преживя катастрофален провал, завършвайки десета на Световното първенство. Днес, само година по-късно, тя ще излезе на леда в Бостън като фаворитка за световната титла по една проста причина: този сезон не е загубила нито едно състезание.

Глен приписва този впечатляващ обрат на техника, наречена невропсихологична терапия – метод, чрез който тя буквално е обучила тялото си да реагира на напрегнати състезателни ситуации, вместо просто да разчита на позитивни послания, утвърждаващи таланта ѝ, или мантри. Опитите ѝ да се „убеди“ да се успокои не са давали резултат. Но научавайки се да контролира нервната си система по време на състезания, тя постига значително по-добри резултати.

„Мислех правилните неща и правех всичко по силите си, но все пак провалях, бидейки под напрежение“, споделя Глен пред The Wall Street Journal. Новият подход ѝ е дал „по-голям контрол над собствения ѝ ум, отколкото някога е имала преди“.

Profit.bg

Да си в комфорт с идеята за провал: Лидерските принципи на Безос в Amazon

Когато тази сряда Глен излезе за кратката си програма, тя ще даде отговор на един от най-дискутираните и най-слабо разбирани въпроси в спорта: възможно ли е да се „излекува“ страхът от провал?

Оказва се, че проблемът на Глен никога не е бил само в главата ѝ – и решението също не е било там.

„По време на състезание сърдечният ѝ ритъм ставаше толкова ускорен, че буквално се изтощаваше“, разказва Деймън Алън, нейният треньор от 2022 г. насам.

Той разбирал, че тя не може просто „да се отърси“ от това състояние. Сам виждал в реално време как стресът подкопава техническите ѝ способности. Адреналинът от успешно приземяване след троен аксел можел да доведе до грешка в следващия скок. Едно единствено падане я разклащало толкова силно, че губела концентрация и паникьосано търсела с поглед треньора си по време на изпълнението.

„Миналата година на Световното първенство тя беше в най-добрата си физическа форма… Но допусна една грешка и така и не успя да се върне в състезанието. Тогава решихме: трябва да направим нещо напълно различно“, , казва Алън.

Ако дадем воля само на съмненията и несигурността си, те ще ни саботират непрекъснато с подкопаващи въпроси като: Какво ще стане, ако не се справя?

Всички познаваме страха от провал. Но страхът от успех може да ни разруши

Това „различно“ се оказва физическа подготовка за самите състезателни условия и изграждане на нови реакции към тях.

Дългогодишният спортен психолог на Глен, Карълайн Силби, обяснява, че след години работа върху приемането на дискомфорта и превключването от стремежа за съвършенство към решаване на проблеми, те осъзнали, че тя първо трябва да може да регулира физиологичните си реакции.

Два пъти седмично Глен посещава клиниката Neurotherapy of Colorado Springs, където е свързана със сензори, докато слуша музиката от програмите си или гледа видеозаписи на своите изпълнения.

Сензорите на главата ѝ следят електрическата активност в мозъка ѝ, а друг сензор на пръста измерва сърдечния ѝ ритъм и неговата променливост.

„Изглежда като част от научен експеримент, докато седи тук“, шегува се нейният невропсихолог Крис Едуардс. „Но така можем да ѝ дадем обратна връзка: ето в коя зона трябва да бъдеш… според сърдечния ти ритъм и мозъчната ти активност.“

Идеята е тя да свикне с усещането за състезание, докато то не стане рутинно – и да тренира запазването на контрол, дори когато служителите в клиниката умишлено създават разсейвания, като се движат наоколо или хлопват врати.

Тенисът е труден и ангажиращ спорт, а редовното му практикуване може да помогне за подобряване на цялостното физическо и психическо състояние

Тенисистите може да живеят 10 години повече от другите. Ето защо

Глен вижда напредъка си в реално време чрез данните, наричани „неврообратна връзка“ и „биообратна връзка“. Тя използва и специално приложение у дома, което ежедневно проследява сърдечния ѝ ритъм.

„Докато изпълнява програмата си, тя буквално тренира усещането как трябва да се чувства в най-добрата си форма“, обяснява Едуардс.

В клиниката тя следи физиологичните си показатели и чрез интерактивни игри. Например, данните ѝ се преобразуват в изображение на кола, която тя трябва да задържи в равномерно движение по писта, като поддържа стабилен сърдечен ритъм. Ако излезе от „зоната“, колата започва да се отклонява. В друга игра управлява хобота на слон, който се движи в зависимост от нейните реакции.

„Буквално е като дресиране на куче с кликер – ‘Браво, браво, мозък’, казваш си“, споделя Глен. „Толкова е елементарно, но същевременно изключително сложно.“