„Ако не бях послушала майка си и бях заминала за Ню Йорк, какво ли щеше да се случи с мен?“, пита днес Глаусия Фекете. Нейната история започва през 2004 г., когато тя е едва на 16 години и прави първите си стъпки на модната сцена в бразилската провинция. По това време в дома ѝ се появява френският моден агент Жан-Люк Брунел, който успява да убеди семейството ѝ да я пусне на конкурс за модели в Еквадор. По-късно Брунел завършва живота си в затворническа килия, обвинен в тежки престъпления и в това, че е вербувал момичета за покойния американски финансист Джефри Епстийн.

Разследване на BBC разкрива доказателства, че Брунел е използвал своите модни агенции, за да търси млади жени от Южна Америка за Епстийн и да им урежда визи за САЩ. Майката на Глаусия, Барбара, първоначално била подозрителна, но Брунел изглеждал очарователен и тя се съгласила дъщеря ѝ да замине за Гуаякил за участие в конкурса „Models New Generation“. Докато е там, тийнейджърката започва да изпитва съмнения, особено когато ѝ забраняват да се свързва със семейството си. Друга участничка си спомня, че поведението на Брунел било странно – той прекарвал цялото си време единствено с много млади момичета и контролирал финансите им. Според свидетелствата той знаел точно кои момичета са уязвими, като тези от Бразилия и Източна Европа били основните му цели.

В края на пътуването Брунел предложил на Глаусия да замине за Ню Йорк, за да участва в ревюта на негови разноски. Когато поискали разрешение от майка ѝ, отговорът бил категоричен: „Не. В никакъв случай. Те търсеха само деца, непълнолетни. За съжаление, намериха дъщеря ми.“ Барбара прекратила всички връзки с мрежата на Брунел, а Глаусия днес признава, че се е спасила на косъм. Документи по-късно потвърждават, че по същото време Епстийн е бил в Еквадор, а поне един непълнолетен модел е летял с неговия частен самолет.

Друга бразилска жена – Ана, разказва как Брунел е помогнал за уреждането на нейната американска виза чрез агенцията си „Karin Models of America“. Ана била вербувана в Сао Пауло с обещания за кариера, но скоро се оказала в капан, дължейки пари за пътуване и снимки. Един от клиентите, пред които била представена, бил именно Епстийн. Тя си спомня как влиятелен бизнесмен го описал като „краля на света“, който харесва по-млади момичета.

Брунел се оказал ключова фигура в логистиката. Ана получила виза, в която агенцията на Брунел била посочена като спонсор, въпреки че тя никога не е работила като модел за него. Визата била уредена единствено за да може тя да посещава Епстийн. Данни от Министерството на правосъдието на САЩ потвърждават, че Брунел е използвал своите агенции, за да привлича момичета от различни страни, като Епстийн е осигурявал финансовата подкрепа за тези структури. Ана пътувала няколко пъти до САЩ и Франция, посещавайки частния остров на финансиста. „Дотогава не бях осъзнала, че той прави това с много момичета“, споделя тя. В нейните очи Брунел изглеждал „като вълк, който гледа агне, винаги с хищни очи“.

Разказите на жените съвпадат с показания на бивши служители в агенциите на Брунел, според които Епстийн е плащал за визите на момичетата. Съществуват и данни за финансови спорове между бразилски посредници и мрежата на Брунел относно плащания за осигуряване на контакти с млади жени.

Днес федералната прокуратура на Бразилия води разследване за съществуването на мрежа за трафик на хора, свързана с Епстийн. Властите подчертават, че жените не са обект на разследването, а по-скоро се търси механизъм за подвеждане под отговорност на замесените лица. Глаусия Фекете се чувства благодарна за твърдостта на своята майка, а Ана, след години на опити да осмисли преживяното, се смята за късметлийка, че е успяла да напусне този кръг и да изгради живота си наново.