Народът  нкангала от югоизточна Ангола има интересна история за произхода си. Един ден малък слон се отделил от стадото и се отправил към река Куембо. Когато стигнал до водата, започнал да сваля кожата си. Един ловец, който наблюдавал, помогнал на слона и от съществото се появила жена. Двамата създали съюз и от него се родил народът нкангала.

Те считат себе си за деца на слоновете и днес се възприемат като пазители на това свещено животно. Но в продължение на десетилетия нкангала всъщност са защитавали призраци, пише CNN.

27-годишната гражданска война, започнала през 1975 г., прави изследването на отдалечените планински райони на Ангола невъзможно. Тази местност – почти непроходима, до голяма степен необитаема и с площ, сравнима с тази на Англия – се превръща в идеалното място, където да се укрие най-голямото сухоземно животно.

Южноафриканският изследовател Стив Бойс дълго време мечтае да открие това стадо. Преди около десетилетие той започва да навлиза в региона, поставя 180 фотокапана, сензори за движение, звук и топлина и дори го прелита с хеликоптер. Но слонове така и не се появяват. Те се превръщат в обсесия за Бойс – завладяваща загадка, която го привлича все по-дълбоко в дивата природа.

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

„Това е почти като преследването на белия кит от „Моби Дик““, казва известният германски режисьор Вернер Херцог, който превръща Бойс и неговото търсене в тема на най-новия си филм. Неговият документален филм „Призрачни слонове“ проследява експедицията на Бойс през 2024 г. в търсене на митичното стадо в Ангола. Филмът, в характерния за Херцог стил, разказва историята на изследователя и на екип от майстори следотърсачи от народа койсан от Ангола и Намибия, които успяват да постигнат това, което технологиите не могат.

„Обикновено в документалните филми за природата екипът открива нов вид или успява в мисията си. Има радост, поздравления и сълзи“, посочва Херцог. „Но не и в моя филм. Аз казвам нещо, което почти никога не се чува: сега Стив Бойс трябва да живее със своя успех.“

След години преследване на призраци Бойс най-после настигнал слоновете. Сега неговата мисия е да ги защити.

Филмът на Херцог започва в Националния природонаучен музей „Смитсониън“ във Вашингтон, където Бойс се среща с Хенри – останките на най-големия регистриран някога слон (мъжки екземпляр с височина 4 метра и тегло 11 тона). Животното е било застреляно от ловец в Ангола през 1955 г., а изследователят предполага, че то може да е предшественик на днешната „призрачна“ популация.

До този момент Бойс вече е прекарал много месеци в изследване на високопланинските райони на Ангола и на огромното плато от влажни зони, торфища и гори. Платото е известно на местния език лучази като „Lisima lya Mwono“ – Източникът на живота, откъдето река Окаванго потича на юг.

Хеликоптерите не могат да кацат на този терен, а автомобилите могат да стигнат само до определени места, разказва Бойс пред CNN. Дори моторите имат ограничения и трябва да бъдат пренасяни през реките. В някои периферни части има активни минни полета.

„Мястото имаше странно, почти призрачно усещане. Нямаше нищо“, спомня си Бойс. „Намирах следи от слонове и ги следвах колкото можех по-далеч… и после нищо.“

Той и екипът му документират 275 нови вида, както и нови популации на гепарди, леопарди и лъвове, но не откриват слонове. След седем години проучвания обаче един фотокапан снима нощни изображения на женски слон. Наличието на доказателство подновява усилията на екипа.

Разказ за един от най-впечатляващите европейски зоопаркове и затова как истинското уважение към животните започва от разстояние.

В погледа на една пантера: Онова, което не можем да укротим

Експедицията през 2024 г. има за цел да види слоновете на живо и да вземе проби, за да научи повече за генетиката на изолираната популация и дали Хенри е свързан с нея.

Бойс и анголският етнобиолог Керлен Коста привличат трима следотърсачи от Намибия: Сюи, Сюи Давид и Кобус. Херцог първоначално се присъединява към лагера като консултант на снимачния екип, „но още на първия или втория ден от снимките стана ясно, че трябва да се намеся“, отбелязва той. „Аз оформях паралелната, по-дълбока и отделна история за мечти, призраци и духовете на слоновете.“

Режисьорът показва и сцена, в която членове на местната общност танцуват, докато Кобус изпада в транс и усеща как духът на слон влиза в тялото му. Херцог описва този момент като „вътрешното пътуване“ на филма.

След пристигането си в Ангола групата привлича още анголски следотърсачи и се свързва с лидерите на кралствата лучази по периферията на планинските райони, включително с народа нкангала. Те им дават разрешение да влязат в земите им при условие, че вземат със себе си ловци на краля.

След месеци в планините експедицията изглеждала обречена на провал. „Бях се отказал напълно“, признава Бойс.

Острият слух на слоновете принуждава екипа да работи в пълна тишина, което прави планирането трудно. Само няколко дни преди края на експедицията, на разсъмване, Сюи върви по следи, оставени от ловците на краля през нощта. Бойс върви след него. Два часа по-късно те се оказват лице в лице с огромен мъжки слон.

„Сюи отиде право към този слон“, казва Бойс. „Убеден съм, че той знаеше. Аз нямах никаква представа. Просто правех последната си разходка, победен, надявайки се Вернер да бъде доволен от филм без доказателства.“

Вместо това камерата на телефона на Бойс заснема слон с височина повече от три метра — „вероятно с половин метър по-висок от всеки друг слон, който съм виждал, и с около три тона по-тежък“. Той бил огромен, но и забележимо различен от средния африкански слон – с по-къси бивни и по-дълги крака. Бойс смята, че този мъжки може да е най-голямото сухоземно животно, което живее днес.

Феноменът „карцинизация“ доказва, че еволюцията има любима форма и природата постоянно се опитва да я възпроизведе

Всички пътища водят към раците: Защо животните продължават да еволюират в този вид?

Слонът побягва, когато по него е изстреляна специално изработена стрела за събиране на генетичен материал. Екипът на Бойс преследва животното пеша пет часа, преди водата им да свърши и да бъдат принудени да се върнат.

Изследователят се връща от Ангола с проби, които могат да помогнат да бъдат разкрити тайните на този мъжки, на Хенри и на призрачните слонове. Те могат да се окажат и ключов инструмент за оцеляването на стадото.

Емоционалното и изтощително откритие вече може и да е зад гърба му, но Бойс продължава търсенето си, като се връща в суровите планински райони на Ангола още два пъти след първата среща със слона през 2024 г.

По време на тези последващи експедиции екипът събира още ДНК от други стада призрачни слонове. „Открихме едно размножаващо се стадо с пет малки и взехме проби от всяко от тях, за да разберем кои са бащите“, обяснява Бойс.

Генетичните анализи от експедицията през 2024 г. показват, че призрачните слонове са различни от всички други изследвани популации. „Майчината линия на призрачните слонове е напълно уникална“, коментира Бойс. „Тя не се среща никъде другаде в Африка и показва, че тези животни са били изолирани заедно с народа нкангала в тези долини за много дълъг период от време.“

Но създаването на пълна картина за Хенри се оказва трудно. Първите ДНК проби от черепа му дават недостатъчно данни за категорични заключения за произхода му. Бойс се надява нови проби в крайна сметка да разрешат мистерията.

Макар генетиката тепърва да разкрива повече за призрачните слонове, точното им местоположение ще остане в тайна, казва Херцог. Филмът ясно илюстрира колко отдалечен и суров е този пейзаж и колко недостъпни са тези гиганти.

Освен неуловимите слонове, Бойс преследва и друг „призрак“. „Наричам го нашия еднорог – това е изчезналият черен носорог от Чобе, който вече не се среща в Ботсвана, Намибия и Ангола“, споделя той. „В началото на 80-те основното му местообитание беше делтата на Окаванго, точно когато бракониерството достигна своя най-зловещ връх.“

Почивката е жизненоважна за почти всеки вид, дори в най-суровите кътчета на планетата. Природата е намерила изумителни начини за оцеляване: от използването само на едното мозъчно полукълбо до кратките фази на отдих по време на полет или плуване

Тайният свят на животинския сън

Ловци някога разказват, че са засичали тези носорози на запад от местообитанията на призрачните слонове – в същата безкрайна пустош, която Бойс изследва днес. Но с всяка изминала година тези спомени избледняват, а следите се губят. „Търсили сме ги упорито“, подчертава той.

За Бойс Lisima lya Mwono притежава почти духовно привличане – възможност да се докосне до Земята в нейния най-първичен и непокътнат вид. „Усещането е като завръщане в миналото, където всичко отново е съвършено… места, оформени не от човешка ръка, а единствено от слоновете“, отбелязва той. „Прилича на сън, от който не искам да се събуждам.“

Воден от тази отдаденост, той създава фондация „Лисима“ – неправителствена организация, която Бойс описва като свой дългосрочен обет към тази земя и нейните хора. Според него африканският начин на живот е неразривно свързан с дивата природа и всяко усилие за нейното опазване трябва да зачита този принцип. Това означава работа ръка за ръка с местните общности и традиционните лидери – истинските пазители на този пейзаж.

През януари 2026 г. Lisima lya Mwono бе официално обявена за първата влажна зона с международно значение в Ангола според Рамсарската конвенция. Това признание подчертава критичната роля на региона за водните системи и биоразнообразието в целия басейн на Окаванго.

Откриването на „призрачните слонове“ се превърна в катализатор за защитата на мистичната територия, която те обитават. „Това е истинското въздействие на филма“, посочва Бойс. „Възможността това място да се превърне в едно от най-големите защитени кътчета дива природа на планетата.“