Късомуцунестият бетонг прилича на миниатюрно кенгуру и, подобно на него, има торбичка, в която носи малките си. Но сладката външност на този торбест бозайник е донякъде заблуждаваща. Когато бъде заплашен от хищник, бетонгът буквално изхвърля малкото от торбичката си и отскача в друга посока, за да избяга.

Да пожертваш малкото си може да изглежда жестоко, но това е жизненоважна стратегия за оцеляване на вид, който допреди няколко години беше изчезнал от полуостров Йорк в Южна Австралия, пише CNN.

Късомуцунестите бетонги някога са обитавали повече от 60% от континентална Австралия. Но с европейската колонизация идват дивите котки и лисици – хищници, с които местните животни не могат да се справят – както и унищожаването на голяма част от естествените им тревни и горски местообитания.

Между 1999 и 2010 г. популацията на вида намалява с 90% – драматичен спад, за който някои изследвания сочат, че може да е бил причинен от разпространението на кръвни паразити, наред с други фактори. Днес този вид бетонг се среща само на няколко острова и в отделни малки местообитания в югозападна Австралия – едва 1% от някогашния му ареал.

Приматите са стока на развиващ се черен пазар за луксозно месо в Мадагаскар

Лемурите може да изчезнат завинаги – хората ги изяждат

Marna Banggara

„Мисията ни е да върнем част от местните видове, които са изчезнали от пейзажа ни след европейската колонизация“, казва Дерек Сандоу, ръководител на проекта Marna Banggara, инициатива за възстановяване на историчното екологично разнообразие на полуостров Йорк.

Проектът, който е стартиран през 2019 г. от Съвета за опазване на околната среда Northern and Yorke, първоначално е познат като Great Southern Ark.  По-късно  обаче е преименуван в чест на местния народ Нарунга, който играе ключова роля в инициативата.

„Marna на нашия език означава добро, проспериращо, здраво, а Banggara – земя“, обяснява Гари Голдсмит от общността на нарратите, който работи по проекта.

Екипът издига 25-километрова ограда срещу хищници в тясната част на полуострова, за да създаде защитена зона от 150 000 хектара за първия вид, който ще бъде върнат – късомуцунестият бетонг или ялгири, както го нарича народът Нарунга. „Намалихме влиянието на лисиците и котките до ниво, което е достатъчно ниско, за да могат бетонгите отново да бъдат въведени в средата, да намират убежища, храна и да оцеляват“, посочва Сандоу.

Между 2021 и 2023 г. екипът връща близо 200 бетонги в защитената зона. Животните са събрани от различни остатъчни популации в Западна Австралия, за да се „повиши генетичното разнообразие“, коментира Голдсмит.

Сандоу допълва, че обогатяването на генетичната база е ключово, защото тези индивиди „носят генетичния отпечатък за бъдещето на вида тук“.

Експерти се опасяват, че подобни места насърчават нелегалната търговия и застрашават редки видове

Искам бебе капибара: Проблемът с животинските кафенета в Азия

Инженери на екосистемата

Късомуцунестите бетонги се хранят с луковици, семена и насекоми, но основната им храна са гъбите, които растат под земята. За да ги намерят, те трябва да копаят. „Те са малките градинари на природата“, обяснява Сандоу. „Един ялгири може да обърне между две и шест тона почва годишно.“

Затова именно този вид е върнат първи в защитената зона – тяхното копаене обогатява почвата с кислород, подобрява водната инфилтрация и помага на семената да покълнат, като същевременно подпомага и други животни, които зависят от екосистемата.

Досега програмата за повторно заселване „дори надминава очакванията“, подчертава Сандоу. Почти 40% от индивидите, уловени по време на скорошни прегледи, са потомци на първите пуснати на свобода бетонги, а 22 от 26-те уловени женски носят малки в торбичките си. Това означава, че „те се размножават и са здрави“.

„Най-важното е да се учим от процеса“, категоричен е Голдсмит. 

Ако всичко върви по план, екипът се надява през следващите години да върне и други локално изчезнали видове – включително южния кафяв бандикут, червеноопашатия фасцогал и западния квол.

Сандоу настоява, че подобряването на екосистемата чрез връщане на изчезнали видове и контрол на хищниците може да има положителен ефект и върху индустрии като туризма. „Това може да донесе ползи за местния бизнес, за местното земеделие и за опазването на природата“, допълва той. „Не е нужно тези цели да си противоречат.“