Всички познаваме страха от провал. Но страхът от успех може да ни разруши

Гуруто по предприемачество Патрик Бет Дейвид има една история, която е толкова болезнено объркваща, че дори е трудно да се повярва, че е истинска.

Преди години в служебната му поща пристига тежък плик. Вътре има тънък таблет, на който млада жена е записала видеоклип, в който се представя за стажант.

По онова време никой не е виждал подобна техника и целият офис изпада в удивление. Бет Дейвид веднага изпраща отговор с покана жената да работи с него.

Той така и не получава обратна връзка от нея. Повтаряме: Никога не получава отговор от нея.

Да си в комфорт с идеята за провал: Лидерските принципи на Безос в Amazon

Тук идва логичният въпрос: Колко млади предприемачи биха убили за възможността, която тази жена държи в ръцете си? И все пак тя просто я изпуска, като не отговаря на имейл, който сама е написала.

Разбира се, може да има много разумни обяснения. Може би имейл акаунтът ѝ е бил хакнат и замразен. Може би е имало внезапна смърт в семейството. Може би е спечелила "Пауърбол" и е загубила интерес към бизнеса, пишат от Fast Company.

Но съществува и още едно обяснение: Атихифобия. Това е ненормален и постоянен страх от провал до степен, която нарушава модела на живот на човека.

Урок по несломимост от 146 провалени предприемачи

В своя бестселър „Да продаваш е човешко“ Дан Пинк обяснява, че всички се занимаваме с продажби. Много от нас продават продукти или услуги. Но всички продаваме идеите си, философиите си и в крайна сметка себе си.

И всички сме добре запознати с болката от отхвърлените оферти и предложения. За повечето от нас очакването на тази болка поражда страх.

Равинът Джоузеф Канеман, може би най-легендарната фигура в света на еврейското набиране на средства, споделя, че всеки път, когато почука на някоя врата, мълчаливо се моли никой да не му отвори. Обикновените смъртни като нас могат да намерят утеха, като знаят, че най-успешните търговци също трябва да се защитават от призрака на отхвърлянето. Понякога обаче страхът да чуеш „не“ прикрива далеч по-коварен страх: страхът да чуеш „да“.

Болната амбиция: Как желанието за кариерен успех убива бавно и методично

Представете си, че сте войник в армията. Вашият командир събира подразделението и иска доброволец, който да поеме изключително важна и опасна мисия. Докато стоите замръзнали и обсъждате със себе си дали да отговорите на призива, войникът до вас излиза напред.

Как се чувствате в този момент? Вероятно разочаровани от себе си. Не сте успели да се включите и някой друг ви е отнел шанса да бъдете герой. Но друга част от вас изпитва облекчение. Сега вече не е нужно да избирате между това да се издигнете и да останете анонимни сред редиците.

Дали рискът от лична вреда е надделял над възможността за славно постижение? Никога няма да разберете.

Приемайте критики: Милиардерът Даниел Любецки споделя правилото си за успех

В най-добрия случай страхът от провал може да ни парализира в бездействие, така че да пропуснем възможности за потенциален успех.

В най-лошия случай може да ни накара да саботираме собствените си усилия, така че да изтръгнем поражението от челюстите на победата, защото не си вярваме, че ще приемем предизвикателството.

Възможността носи със себе си и отговорност.

След като веднъж сме поели ангажимент, трябва да спазваме думата си и да изпълняваме това, което сме обещали, така че да създадем или запазим репутацията си, докато служим на тези, които са ни се доверили.

Ако дадем воля само на съмненията и несигурността си, те ще ни саботират непрекъснато с подкопаващи въпроси като: Какво ще стане, ако не се справя?

Остани в автобуса. Теорията за автогарата в Хелзинки различава успеха от провала

Иронията е, че тези, които си задават подобни въпроси, са най-склонни да успеят, като се придържат към най-високите стандарти. Както твърди известната социоложка д-р Бертис Бери, самозванците не страдат от синдрома на самозванеца.

Какво можете да направите, за да преборите вътрешните страхове? Обърнете сценария, като си задавате различни въпроси:

• Върху какво трябва да работя, за да съм сигурен, че ще успея?

• Колко време трябва да инвестирам, за да свърша най-добрата работа, която мога?

• Какви ресурси да използвам, за да усъвършенствам уменията си до най-високо ниво?

„Успехът не е гаранция за щастие“: Съветите на Рей Далио за приятен живот

Тези въпроси имат двойна цел. Първо, те ви насочват към предприемане на практически стъпки, които ви подготвят за върхово представяне.

По-същественото е, че задавайки ги, вие сигнализирате на себе си, че можете да успеете, че само вие сте отговорни за успеха си: не късметът, не съдбата, не случайността.

Страхът от провал е естествен. Той е симптом на добросъвестност и това е нещо хубаво. Но страхът от успеха е злокачествено заболяване, фатално за всичките ви надежди и мечти.

Изключително важно е да разберете, че смелостта не е отсъствие на страх. Това е готовността да се изправиш срещу страха си и да не му позволиш да те надвие. Всеки път, когато се изправяте пред страховете, ставате по-силни и по-уверени, така че да можете да вървите смело напред към успеха си.