През юни 2004 г. Арно Рафаел Минкинен, финландско-американски фотограф, застава пред микрофона на Колежа по фотография в Нова Англия, за да произнесе реч за закриването на учебната година.

Той споделя една проста теория на младежите пред себе си, която според него очертава разликата между успеха и провала. Нарича я "Теория за автогарата в Хелзинки", пише Fast Company.

Теорията за автогарата в Хелзинки

Минкинен е роден именно във финландската столица, в чийто център е разположена голяма автогара.

"Представете си около две дузини перони на площад в сърцето на града", описва я той преди завършващите.

"В началото на всеки перон има табела, на която са изписани номерата на автобусите, които тръгват от там. Те могат да бъдат следните: 21, 71, 58, 33 и 19. Всеки автобус се движи по един и същ маршрут извън града поне един километър, като спира на интервали от време по пътя."

"Нека сега си представим, отново метафорично, че всяка автобусна спирка представлява една година от живота на фотографа.

Да си в комфорт с идеята за провал: Лидерските принципи на Безос в Amazon

Това означава, че третата спирка е три години фотографска дейност. Добре, значи сте работили три години. Наречете я автобус № 21", продължава той.

"Занасяте тези три години работа в Музея за изящни изкуства в Бостън и кураторът ви пита дали сте запознат с работата на Ървинг Пен. Неговият автобус, № 71, е на същата линия.

Или пък отивате в галерия в Париж и ви напомнят да разгледате Бил Бранд, автобус 58, и т.н. Шокирани, осъзнавате, че това, с което сте се занимавали в продължение на три години, други вече са го правили.

Така че скачате от автобуса, хващате такси, защото животът е кратък и се връщате направо на автогарата в търсене на друга платформа."

"Сега, вместо с фотография на голи тела например, ще правите цветни снимки с визьор 8×10 на хора на плажа, а позицията ви е върху кран за бране на овошки. Прекарвате три години и създавате творби, които предизвикват един и същ коментар: Не сте ли виждали работата на Сали Ман?

И така, за пореден път слизате от автобуса, хващате такси, тичате обратно и намирате нова платформа. Това продължава през целия ви творчески живот – винаги показвате нови работи, винаги се сравнявате с другите.", обяснява фотографът.

Урок по несломимост от 146 провалени предприемачи

Останете в автобуса

После прави пауза, поглежда към младата аудитория и пита: "Какво да правим?"

"Просто е", казва той. "Останете в автобуса. Останете в ш…ния автобус. Защото ако го направите, с времето ще започнете да виждате разликата".

"Автобусите, които се движат от Хелзинки, остават на една и съща линия, но само за известно време – може би километър или два. След това започват да се разделят, като всеки номер се отправя към своята уникална дестинация.

Автобус 33 изведнъж тръгва на север. Автобус 19 - на югозапад. За известно време 21 и 71 може би се движат в една линия, но скоро и те се разделят.

"Разликата е в разделянето. И щом започнете да виждате тази разлика в работата си тази на другите, все пак затова сте избрали тази платформа, е време за пробив.

3 безплатни съвета от милиардерите Бил Гейтс, Марк Кюбан и Рей Далио

Изведнъж работата ви започва да се забелязва. Сега вече работите по-самостоятелно. Визията ви тръгва нагоре. И тъй като годините се натрупват, не след дълго критиците ще са заинтригувани не само от това, което отличава работата ви от Сали Ман или Ралф Гибсън, но и от това, което сте направили, когато сте започнали!

"Всъщност, вие си възвръщате целия автобусен маршрут. В края на линията – там, където автобусът спира и шофьорът може да излезе да изпуши цигара или, още по-добре, да изпие чаша кафе, тогава работата е свършена.

Това може да е краят на кариерата или на живота ви, но сега цялата ви продукция е там, пред вас, пробивите, върховете и спадовете, всички с печата на уникалната ви визия, която сте вложили. Защо? Защото сте останали в автобуса."

Искайте и ще ви се даде – един прост съвет от Сам Алтман

Води ли последователността до успех?

На практика, "Теорията за автогарата в Хелзинки" помага да се изяснят и разграничат важни и често пренебрегвани детайли, когато говорим за успехи и провали в живота.

Помислете за един студент, който вероятно е прекарал над 10 000 часа в лекции. Експерт ли е в усвояването на всяка информация, която му се поднася? Съвсем не. По-скоро е експерт в забравянето ѝ.

Помислете за някой, който всеки ден работи на компютър. Ако е на тази позиция от години, сигурно е прекарал над 10 000 часа в писане и отговаряне на имейли. А има ли уменията да напише велик роман? Вероятно не.

Помислете за човек, който ходи на фитнес всяка седмица. Дали е изграден като елитен спортист? Притежава ли такава сила? Едва ли.

Уорън Бъфет за Чарли Мънгър: Той изучаваше грешките, а не успехите

Ключовата характеристика на Теорията за автогарата в Хелзинки е, че тя подтиква не просто да вършите повече работа, а да правите повече опити с нея.

Не еднотипна работа, а непрекъснато подобрение

Средностатистическите колежани научават нещо веднъж. Най-добрите учат отново и отново.

Средностатистическите служители пишат имейли веднъж. Елитните романисти пренаписват глави отново и отново.

Средностатистическите любители на фитнеса следват една и съща тренировъчна програма всяка седмица. Най-добрите спортисти постоянно подобряват техниката си.

Преработката е най-важна.

Основателят на Nvidia към студентите от Станфорд: „Пожелавам ви болка и страдание“

Ако продължим метафората с автогарата, фотографите, които слизат от автобуса след няколко спирки и след това се качват на нова линия, продължават да работят през цялото време.

Те изкарват своите 10 000 часа лекции. Това, което не правят, обаче, е да преработват. Те са толкова заети да прескачат от линия на линия с надеждата да открият маршрут, по който никой не се е возил преди, че не инвестират време, за да преработят старите си идеи.

А това, както става ясно от "Теорията за автогарата в Хелзинки", е ключът към създаването на нещо уникално и прекрасно. Оставайки в автобуса, вие си давате време да преработвате и коригирате, докато не създадете нещо вдъхновяващо.

Да станеш разпознаваем сред многото. Шест стъпки до успеха

С кой автобус ще пътувате?

Всички сме творци в някаква степен.

Мениджърът, който се бори за нова идея. Счетоводителят, който създава по-бърз процес за управление на данъчните декларации. Медицинската сестра, която се грижи по-внимателно за пациентите си.

И, разбира се, писателят, дизайнерът, художникът и музикантът, които се трудят, за да споделят работата си със света. Всички те са творци.

Всеки творец, който се опитва да придвижи обществото напред, ще претърпи провал.

За да бъдете успешни в бизнеса, първо трябва да се погрижите за себе си

Твърде често реагираме на тези неуспехи, като викаме такси и след това се качваме на друга автобусна линия, надявайки се, че там пътуването ще е по-плавно.

Вместо това трябва да останем в автобуса и да се посветим на тежката работа по преразглеждане, преосмисляне и ревизиране на идеите си.

За да направите това обаче, трябва да отговорите на най-трудното решение. На кой автобус ще се качите? Каква история ще разкажете? На какво ще посветите годините си, за да го преработвате и подобрявате непрекъснато?

Как да разберете правилния отговор? Никой не знае кой е най-добрият автобус, но ако искате да разгърнете потенциала си, трябва да изберете.

Това е голямото предизвикателство на живота. Изборът е ваш. И щом го направите, останете в автобуса.