Руските компании, които участват в изграждането на тръбата Бургас-Александруполис, отказаха да коментират възможното му забавяне с година. Експерт смята, че задържането е свързано със забавянето на разширяването на Каспийския тръбопроводен консорциум.

Началото на строителството на петролопровода Бургас-Александруполис се отлага за октомври 2009 г., заяви българският министър на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов, цитиран от Ройтерс. По думите му, и срокът за началото на експлоатацията на петролопровода се измества за 2011 г. Гагаузов отказа да разкрие причините за тези промени, но уточни, че страните не изпитват финансови затруднения заради кризата.

От "Транснефт", "Газпром нефт" и "Роснефт", които представляват Русия в проекта, отказаха да коментират пред "Время новостей" изказването на българския министър. Според експертите, проблемите вероятно са могли да възникнат заради това, че акционерите на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), който трябва да стане главен доставчик на петрол, не могат да се договорят за удвояване на капацитета на тръбата КТК.

Строителството на тръбопровода Бургас-Александруполис трябваше да започне в края на тази началото на следващата година. Неговата дължина е 285 км. Тръбопроводът, който ще преминава през територията на България и Гърция, трябва да намали обема на транспортирания с танкери петрол през пренатоварените проливи Босфор и Дарданели.
През първия етап капацитета му трябваше да достигне 35 милиона тона петрол годишно, в бъдеще можеше да нарасне до 50 милиона тона. През декември миналата година бе създадена международната проектна компания "Trans-Balkan Рipeline B.V." Дялът на руската страна в нея е 51%, акциите по равно са разпределени между "Транснефт", "Роснефт" и "Газпром нефт". Останалите 49% също по равно принадлежат на Гърция (23.5% са собственост на консорциума от компании "Хеленик Петролиум" и "Траки", 1% - на гръцкото правителство) и България /проектната компания "Бургас-Александруполис БГ" контролира 24.5%).

Участниците в проекта по следния начин са разпределили своите задължения в него: както уточниха от "Транснефт", руската страна гарантира запълването на петролопровода, а България и Гърция поемат задължението да предоставят благоприятен данъчен режим за Тrans-Balkan Рipeline. В началото на октомври операторът на проекта избра за технически консултант - германската инженерна компания ILF Consulting Engineers, която до началото на 2009 г. трябва да обнови технико-икономическата обосновка на проекта, подготвена още през 2001 г.

Освен това в края на миналата седмица бе избран финансов консултант на Trans-Balkan Рipeline - банката "Сосиете Женерал". Интерес към тръбопровода Бургас-Александруполис, както се смята, проявяват ТНК-ВР, "Шеврон" и "Казмунайгаз", които са готови да запълнят тръбопровода, получавайки дела на балканските страни.

По думите на г-н Гагаузов, България възнамерява да започне преговори с кандидатите за нейния пакет, наистина, едва след пускането на проекта. Проектът, който се оценява приблизително на 1 милиард евро, за момента не изпитва финансови трудности, заяви г-н Гагаузов: разразилата се криза не трябва да попречи на получаването на кредити в размер от 600 до 900 милиона долара.

"Руската страна заяви, че е готова да предостави средства, ако не бъде намерен друг източник. Но ние бихме предпочели да привлечем средства от банките", заяви българският чиновник. "Причините за задържането на проекта могат да бъдат най-различни. Върху Гърция и България може да е нараснал натиска от страна на САЩ, които се противопоставят на строителството на тръбопровода", предполага анализаторът на "Тройка Диалог" Валери Нестеров.

Освен това, по думите му, вероятно, забавя се съгласуването на разширяването на КТК. Миналата седмица неговите акционери така и не успяха да разгледат въпроса за началото на работата по увеличаване на мощността на тръбопровода Тенгиз-Новоросийск. Неговата мощност се планира да се увеличи с 35 милиона тона годишно и този обем задочно е обещан на проекта Бургас-Александруполис. Но заради непримиримата позицията на ВР, която е против финансирането на разширението от собствените средства на концерна, за което настояват другите акционери, собствениците на консорциума не могат да подпишат съответния меморандум.

"Увеличаването на капацитета на КТК сега се отлага с около година. Затова може да се отложи и пускането на тръбопровода Бургас-Александруполис, в който трябва да постъпи петрола от КТК. Освен това, ние виждаме, че се забавиха много тръбопроводни проекти, например БТС-2 и "Южен поток", смята Нестеров.

Източник: БГНЕС