Инвеститорите използват различни стратегии за извличане на печалба от финансовите пазари и докато някои разчитат на собствени правила, други се опитват да копират портфейлите на успешни инвеститори, фондове и т.н.

Стратегията на „сляпо копиране“ обаче може да е подвеждаща и да носи на едни печалба, на други загуба. С особена сила това важи при копиране на портфейлите на институционални инвеститори.

Често портфейлите на големите институционални инвеститори може да са съставени от над 100 позиции. Това обаче може да не е особено подходящо за инвеститори с относително малки портфейли, разпокъсването на които между толкова много компании е възможно да доведе до разсейване на доходността.

При големите инвеститори се търси именно този ефект на силна диверсификация и постигане на доходност, близка до пазарната.

Инвеститорите не бива да забравят, че огромен брой сделки ги натоварват с допълнителни такси и комисиони, което, в техния случай и размер на разполагаемите им средства, може да доведе до изяждане на евентуалната им бъдеща доходност.

Така едно копиране на портфейла на даден фонд в непълната му форма има опасност да не следва пълната стратегия на фонда на неутрализиране на губещите с печелившите позиции, което всъщност повишава риска за индивидуалния инвеститор.

Друг проблем, който се явява при копирането, е времевият хоризонт. Много инвеститори се определят като дългосрочни такива, но в действителност често не биха могли да издържат по-продължителен спад на борсата, което може да се преодолее от един фонд. Особено с голяма сила важи това, ако инвеститорите ползват заемен капитал или ливъридж.

Индивидуалните инвеститори често искат да видят конкретни резултати в рамките на между шест и дванадесет месеца при среден период на държане на позиции от фондовете от по над три години.

Институционалните инвеститори разполагат със значително повече информация от индивидуалните - това именно е и сред основните причини за копирането на портфейлите на институционалните инвеститори.

Като се вземе предвид обаче закъснението и непълнотата, с която се обявяват портфейлите на институционалните инвеститори, често купуването от страна на индивидуалните инвеститори може да е в момент, когато вече всичко е заложено в цените на акциите на дадената компания.

Същото може да важи и при частичното или пълното излизане на даден фонд от конкретна позиция, както и при преструктуриране на портфейла, което може да остане скрито за индивидуалните инвеститори.

Друго, което трябва да имат предвид инвеститорите, са целите на конкретните фондове. Често повечето от тях целят доходност над пазарната.

Въз основа на теорията за ефективния пазар обаче, която се споделя от основната част от професионалистите, както и широката диверсификация, за портфолиомениджъра е важно да е над пазара по доходност в дългосрочен план, дори и не с много.

Инвеститорите с малки портфейли обаче често може да не са удовлетворени от подобни цели, като доходност в такъв размер няма да води до значително капитализиране на инвестициите им.