Германия е новият лидер на антиимиграционната вълна в Европа
Резкият обрат в позицията на Берлин обещава да ускори десния завой на блока.
&format=webp)
Новата твърда линия на канцлера Мерц обещава да ускори десния завой на ЕС по отношение на миграцията, докато блокът се готви да приложи строги мерки.
Докато предишните германски правителства се стремяха да смекчат най-крайните реакции на Европа по отношение на миграцията, сега, под ръководството на канцлер Фридрих Мерц, Берлин иска да оглави антиимиграционната вълна.
Резкият обрат в позицията на Германия обещава да ускори десния завой на ЕС. Блокът се готви да приложи серия от нови политики, насочени към ограничаването на бежанците и депортирането на част от тези, които все пак успеят да преминат европейските граници. Докато европейските лидери преговарят как да приложат тези мерки, политици от някои от най-твърдолинейните страни в ЕС приветстват новата роля на Берлин.
„Германия е водеща в някои от тези много важни разговори“, казва Кааре Дибвад, министър на имиграцията на Дания, пред POLITICO. „Радваме се за това.“
В силно символичен пример за това как германското правителство сега се стреми да задвижи миграционната промяна в Европа, министърът на вътрешните работи Александър Добриндт наскоро прие колеги от няколко европейски страни с твърда миграционна позиция – включително Австрия, Дания и Полша, на най-високия връх в страната, Цугшпитце в Баварските Алпи.
„Искаме да стане ясно, че Германия вече не е в кабината на спирачния вагон, когато става въпрос за миграционни проблеми в Европа, а е част от движещата сила“, коментира Добриндт на близо 3000 метра надморска височина.
Това послание е добре прието в Брюксел.
„Ако Германия допринесе повече, стане по-ангажирана, това е много, много положително, защото просто ще постигнем по-бърз напредък“, отбелязва еврокомисарят по миграцията Магнус Брунер пред POLITICO от кулоарите на срещата на върха в Бавария. „И затова съм много доволен, че германското правителство избра този път и също така силно подкрепя Комисията в прилагането на нещата, които сме предложили.“
Новата позиция на Германия премахва едно ключово препятствие, което преди пречеше на европейските държави да приемат политически предложения, считани за неприемливи. Това включва планове за депортиране на мигранти в трети страни и обработка на молби за убежище извън ЕС, като последното копира неуспешната схема на Обединеното кралство за Руанда.
Докато промяната в политиката на Германия започна при предишното ляво правителство, коалицията на Мерц, под нарастващ натиск от най-голямата опозиционна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) поема много по-твърд курс, за да спре отлива на консервативни избиратели към крайната десница.
„През последните години Германия наистина беше една от основните държави в блока, които защитаваха следвоенната система за убежище“, посочва Равена Сохст, политически анализатор в Института за миграционна политика. „С присъединяването на Германия към други [твърдолинейни] държави членки, балансът на европейска миграционна политика се измества надясно.“
Разделение между европейските страни
Обръщането на Германия не означава, че Европа вече е обединена по въпроса за имиграцията. Всъщност, когато става въпрос за прилагане на строги правила за убежище, вътрешните разриви остават.
Въпреки че преди две години европейските лидери се споразумяха за рамка за затягане на правилата за убежище, но има още подробности за уточняване, преди въвеждането на плана следващата година. Трудни въпроси остават относно задължителното разпределение на тежестта и преместването на търсещите убежище, както и процедурите за убежище отвъд външните граници на ЕС.
По тези въпроси целите на южните и северните европейски страни не е задължително да съвпадат. Очаква се при Мерц Германия да следва по-категорично националните си интереси, както и тези на Централна и Северна Европа – дори за сметка на останалите.
Срещата на Цугшпитце, където не присъстваха лидери от Южна Европа, илюстрира точно това, казват експерти по миграцията.
„Германия винаги е насърчавала много европейски подход“, твърди Зохст. „Срещата на върха в Цугшпице показва как те създават ключови групи в ЕС, които след това имат по-голяма тежест в преговорите и в Съвета. Това е много стратегическо. Берлин подбира внимателно и държавите – например чрез привличането на Франция и Дания [която в момента е ротационен председател на ЕС] към каузата си.“
Готовността на Мерц да постави германските интереси пред европейското сближаване стана очевидна малко след като правителството му встъпи в длъжност и предприе действия за драстично засилване на проверките по националните граници на страната. Това разгневи съседите ѝ и по-специално Полша, която взе ответни мерки.
Разединение в коалицията на Мерц
Миграционният завой на Германия идва в момент, когато броят на бежанците намалява, но все пак остава висок.
По тази причина, а и заради нарастващото влияние на АзГ, коалицията на Мерц прие редица противоречиви миграционни мерки. Сред тях беше спирането на събирането на семейства за стотици хиляди мигранти в Германия, както и прекратяването на програма за презаселване на уязвими афганистанци.
Но разделенията в управляващата коалиция могат да осуетят плановете на канцлера.
Много законодатели от лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП) не се чувстват комфортно с действията на Мерц по отношение на миграцията, въпреки че формално са се съгласили с много от тях по време на коалиционните преговори. Социалдемократите критикуват действията на Мерц по отношение на граничните проверки и спирането на програмата за презаселване на афганистанци.
„Няма нито един човек [в парламентарната група на ГСДП], който да е почитател на ориентираните към сигурността политически мерки в коалиционното споразумение, особено в главата за миграцията“, споделя депутатът Раша Наср.
Темата се очертава като основна зона на конфликт в правителството, когато законодателите се съберат отново през есента. Тогава те ще разгледат предложения за разширяване на списъка с безопасни страни, в които мигрантите могат да бъдат депортирани, и за премахване на публично предоставяната правна помощ за бежанци.
ГСДП може да е против някои от по-строгите политики на Мерц, както и да се опита да го спре да стане лидер на антиимиграционната вълна в ЕС.
„Това е един от трудните въпроси в коалицията“, подчертава Рийтиг. „Ето защо не бих изключил възможността бъдещите решения за миграцията на ниво ЕС все още да бъдат забавени.“