В проектозакона за енергийната ефективност, който Народното събрание ще обсъди по-късно днес на извънредно заседание, се залага неправилна философия за енергийната ефективност. Това е становището на Българската стопанска камара относно парламентарните промени.

Не може с нормативен акт да се регламентира кога собственикът на сграда или предприятие да инвестира подобряване на енергийната ефективност на обекта. На бизнеса се налагат изисквания да предоставя информации, множество видове справки и други документи, създаващи висока степен на бюрокрация и генериращи условия за корупционни практики. Въвеждат се срокове за провеждане на различни видове обследвания, за които ще се заплаща на параадминистративни структури, вместо да се предвидят адекватни насърчителни мерки за подобряване на енергийната ефективност, посочват още от БСК.

Очевидно, с този проектозакон държавата отново желае да администрира бизнеса. Прави се опит да се налагат срокове и принудителни мерки, при което се създава сложна и тромава система от отговорности и условия за корупционен натиск. Вместо този абсолютно излишен проектозакон необходимо е да се въведат пазарни цени за електроенергията и природния газ и да не се смесват социалните функции с изискванията за модерно управление на държавата, е становището на работодателските организации.

Парадоксалното е, че при пазарно определяне на цената на петрола, петролните продукти и твърдите горива у нас административно се регулира цената на електрическата енергия и на природния газ. В момента философията на пазара е тотално нарушена - цената на първичните енергоносители (нефта и неговите производни) се определя пазарно, а цените на природния газ и на електроенергията се определят административно от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.

Ефектът от такава грешна политика води до деформация на пазарната среда и, което е по-сериозно, до деформация на структурата на икономиката. Наблюдава се интерес от чуждестранните инвеститори към енергоемки отрасли поради ниската цена на електричеството и на газа. Това, от своя страна, води до дългосрочно негативно влияние върху нашата икономика, смятат още от БСК.

Изразяваме дълбоката си убеденост, че само по пътя на изграждането на реални пазарни условия предприятията сами ще достигнат до собствените си решения как да прилагат мерки за енергийна ефективност, за да бъдат по-конкурентоспособни. Това обаче няма да произтече от този проектозакон, докато определянето на цената на енергийните ресурси у нас не следва пазарните правила и европейските практики, посочват представителите на бизнеса.

Категорично настояваме да не се приема този по същество ретрограден проектозакон, който не се основава на никакви пазарни правила и е в разрез с многократно изразяваните от настоящото правителство намерения за подобряване на бизнес средата у нас, завършва становището на Българската стопанска камара.