Икономическата активност на малките и средните предприятия в България след прехода е насочена повече към оцеляването им, отколкото към максимализиране на печалбите. Това сочи доклад за развитието на социалното предприемачество в Европа на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Европейската изследователска мрежа, представен на конференция от директора на отдел "Публични комуникации" в българското представителство на ПРООН Мая Няголова.

Според доклада в България се наблюдава слаба гражданска позиция и нежелание за включване в общи действия и партньорства, както и разрушеното доверие в някои НПО и фондации. Социалното предприемачество е необходимо с оглед на новата социално икономическа обстановка, подчерта Няголова.

По думите й в България все още на социалните предприятия се гледа като на застъпнически организации, а не като на равнопоставени "актьори", които могат да участват в предоставянето на иновативни социални услуги. За разлика от нашата страна, в Западна Европа този сектор процъфтява, отбеляза Няголова.

В последните години положителни примери в развитието на социалното предприемачество се наблюдават в Полша, Литва, Словения. Те показват, че една добра законодателна среда и иновативност възраждат стари жилищни или кредитни корпоративи, коментира Няголова.

Основните пречки, според доклада, които спират развитието на социалното предприемачество, са липсата на гъвкава правна регулация, недостатъчното финансиране, липсата на капацитет, неефикасни публични политики. Създаването на благоприятни условия за развитие на този сектор предполага създаването на подходяща правна регламентация, институционална среда, финансова и бизнес подкрепа, данъчни преференции и популяризиране на европейските практики в тази насока.

Източник: БНР