Животът е Европа дори не успя да поевтинее, а експертите вече бият тревога: цените падат твърде бързо и това може да има пагубен ефект върху икономиката.

Експертът Ерки Ликинен от Европейската централна банка заяви за Reuters, че отговорните за финансите и икономиката политици по целия свят трябва да насочат усилията си за предотвратяване на дефлацията.

Той беше подкрепен от Джеймс Булър от Федералната резервна система на САЩ, според който дефлацията ще нанесе още по-тежки щети на американската икономика. Той припомни, че цените на основните продукти в САЩ паднаха с 1% през октомври за първи път от 1947 г.

При това през лятото, когато цените на петрола рязко се покачиха, светът страдаше от инфлация и сякаш не виждаше светлина в тунела. ЕЦБ повиши лихвата си от 4 на 4.25%, за да обуздае ръста й чрез намаляване на оборота на паричната маса и спад на количеството кредити.

В средата на ноември барел петрол струва около 50 долара, а световната икономика все по-често се свърва с рецесия. Йорг Крамер- икономист от Commerzbank, обяснява, че връзката спад на цените на петрола- дефлация е само косвена. Основната причина за дефлацията според него са загубите на банките, доколкото натиск върху ценовата политика има, "когато количеството пари е по-малко от количеството стоки".

Успокоителното е, че засега дефлация, като продължителен период на спад на цените и окончателно спиране на инфлацията, засега няма. Но ако това се случи, икономистите предричат катастрофа: никой няма да си купи дадена стока, ако знае че до дни тя ще поевтинее. А това означава спад на печалбите на компаниите, съкращаване на работни места и блокиране на икономиката.

Според Крамер настоящата криза е заложена през 2001 г., когато Алън Грийнспан намалява лихвените проценти в САЩ. Икономистът е съгласен, че реалната икономика се нуждае от кредити, за да се осигури паричният оборот в нея, но ако централните банки не успеят да уловят подходящия момент за увеличаване на лихвените проценти- следващата криза не е далече.