"На френският пазар на имоти има вододел, има "преди" и "след" 15 септември 2008 г.- датата на фалита на Lehman Brothers", заяви Робърт Уотърленд, изпълнителен директор на Société de la tour Eiffel, чиято компания намали инвестициите си в сектора на офис имотите на 50 млн. евро за 2008 г. спрямо 140 млн. евро за 2007 г., съобщава "Le Monde".

Инвестирането в офиси във Франция почти спря заради липсата на кредити. В Париж за тази година ще бъдат инвестирани около 8 млрд. евро спрямо 21 млрд. през миналата година. В останалите райони на Франция спадът е наполовина, до 11.2 млрд. евро общо за първите десет месеца на годината.

Изтеглянето на кредит над 50 млн. евро стана невъзможно, коментират и от Jones Lang LaSalle. Банките отказват и кредити по проекти, чиито бъдещи купувачи все още не са ясни. Единствено няколко германски фонда, застрахователи и договорни фондове поддържат активността на пазара."Очаквахме по-висока активност на фондовете от Близкия Изток, но Дубай, например, срещна трудности с дългове в размер на 47 млрд. долара", коментират от Jones Lang LaSalle.

Сред около 15-те проекта с неясно бъдеще заради кризата се оказа у реконструкцията на кулите на Ла Дефас, Париж, която трябваше да извърши испанската Medea, сблъскала се с финансови трудности. Проектът спечели награди за новаторство.

Освен липсата на кредити, изчакването и от страна на купувачите, и от продавачите, парализира пазара. Сред големите сделки в последно време са само покупката на сграда на Generali от клон на Caisses d'épargne за 153 млн. долара и покупка на 30 офиса в провинцията от BNP Paribas за 95 млн. евро.

За сега стабилен ръст на инвестиции във Франция запазва Лион (1.5 млрд. евро за строителството на два небостъргача- Oxygène, който трябва да е завършен през 2010 г. и Incity, който трябва да бъде открит през 2012 г.).

Същевременно се наблюдава спад и на наемането на офиси с около 10%. За първите девет месеца на годината в Ил-дьо-Франс са наети 1.8 млн. кв. м офиси.

Макар и спадът в търсенето на имоти засега да е сравнително малък, той е придружен и от спад на цените, чийто размер трудно може да бъде определен. Договорите се сключват дискретно, тъй като по-голямата част от наемодателите не искат да признаят, че са били принудени да свалят цените.