Когато световният финансов пазар бе разтърсен от невиждана до сега криза през септември, балканските страни седмици наред се заблуждаваха, че бурята ще ги подмине.

Политиците уверяваха, че финансовите системи на държавите им са стабилни, че макроикономическите им показатели са добри и храктерният през последните няколко години за повечето държави в региона бърз икономически растеж ще продължи.

Експертите на свой ред заявиха, че финансовите пазари на държавите от Югоизточна Европа имат незначителен дял в световната финансова система, а банковите им системи са сигурни и устойчиви. Банкерите твърдяха, че банките са платежоспособни и не са застрашени от кризата, тъй като няма канали, по които тя би могла да се пренесе.

Постепенено се появиха първите признаци на безпокойство. Нобеловият лауреат за икономика Джоузеф Стиглиц предупреди в интервю за гръцкия вестник "Имерисия", че глобалната финансова криза ще удари Балканите, малките и средни предприятия, развиващите се икономики и ще засегне държавите, инвестирали в региона.

Директорът на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан в статия в австрийския вестник "Стандарт" писа, че източноевропейските страни са засегнати от световната финансова криза - някои заради срива на националната им валута и фондовите пазари, а другите в резултат на рухването на банковата система или реалната икономика. Строс-Кан предупреди, че те ще имат нужда от финансова инжекция от международните институции.

Шефът на Райфайзен интернационал Херберт Степич призова в началото на ноември източноевропейските страни да приемат пакети за стабилизиране на икономиките си. Той предупреди, че лидерите в тези страни все още не са осъзнали размерите на финансовото цунами, което ги връхлита.

Един след друг заваляха и тревожните сигнали от рейтинговите агенции.

В началото на ноември Стандард енд Пуърс понижи кредитния рейтинг на Румъния до най-ниското ниво, т.нар. "junk" (боклук), като я посочи като единствената страна от ЕС със статут с нулево ниво на инвестициите и така направи достъпа до външно финансиране по- скъп. Подобно предупреждение Румъния получи и от американската рейтингова агенция Муудис инвестърс сървис, която очаква през 2009 г. страната да влезе в рецесия. Износът на Румъния ще намалее заради икономическите сътресения в другите страни от ЕС, който е нейният най-голям търговски партньор, заяви Кенет Орчард, вицепрезидент на Муудис.

Рейтинговата агенция Стандард енд Пуърс намали и оценката си за икономическите перспективи на Турция от стабилна на отрицателна и предупреди за нови рискове във финансирането на частния сектор. Според агенцията през 2009 г. нуждите от външно финансиране на Турция се очаква да надхвърлят 140 процента от сумата на наличните средства по текущите сметки и използваемите международни резерви.

Муудис предупреди Турция на 1 декември, че икономиката й ще изпадне в рецесия през следващата година, ако правителството не подпише споразумение с Международния валутен фонд. Последното стенд-бай споразумение на Турция на стойност 10 млрд. долера с МВФ изтече през май.

Стандард енд Пуърс намали и кредитния рейтинг на Македония от ВВВ+ на ВВВ (латински букви) с мотива, че това се дължи на повишаването на търговския дефицит, намаляването на прилива на валута от чужбина, експанзионистката фискална политика на страната и повишаването на бюджетния дефицит за следващата година. Дефицитът по текущата сметка на Македония вече от две години нараства и този дисбаланс и намаляването на източниците на валутни резерви упражняват натиск върху курса на денара към еврото, а това може да забави икономическия растеж на страната.

Гърция най-бързо реагира на първите признаци за задаващата се криза. Правителството се присъедини към мерките, предвидени от ЕС, и изготви национален план на стойност 28 млрд. евро. Той предвижда гръцката държава да предостави гаранции в размер на 15 млрд. евро на банките, да издаде банкови облигации в размер до 8 млрд. евро и да подсили капиталовата им база със средства до 5 милиона евро чрез купуването на привилегировани акции от държавата. Първо Националната банка и Алфа банк, а след това и други банки, се включиха в антикризисния план за подпомагане на банковия сектор и на икономиката на страната.

Деловите среди в Гърция обаче настояват за незабавни мерки в подкрепа на реалната икономика. Председателят на Атинската търговско-промишлена палата Константинос Михалос препоръча те да бъдат в посока на запазване на икономическия растеж чрез стимулиране на доходите на работещите и пенсионерите, чрез инвестиции и чрез подпомагане на малките и средни предприятия, върху които в момента пада най-големият дял от заетостта в страната.

Гърците са най-големи песимисти от всички в Европейския съюз заради финансовата криза, според проучване на гръцкия институт за икономически и промишлени изследвания. Песимизмът им се основава на тяхното влошаващо се финансово състояние, на тенденцията за нарастване на безработицата и значителния спад на спестяванията.

И кипърското правителство одобри извънреден план за предоляване на последиците от кризата, който предвижда държавна помощ от 52 милиона евро и акцентира върху туризма и строителния отрасъл.

Турция подготви пакет от мерки за ограничаване на влиянието на кризата върху реалния сектор, но още не е оповестила какво съдържа той.

Сръбското правителство също прие пакет от мерки за смекчаване на ефекта от глобалната криза. То гарантира банковите влогове до 50 000 евро и отмени до края на 2009 година данъка върху спестовните влогове, както и данъка върху печалбите от акции и облигации до 2012 година.

Черна гора подготвя пакет от мерки на стойност 350 милиона евро, за да се справи с финансовата криза. Той включва мерки, имащи за цел намяляване на данъците и на разходите и създаване на условия за поддържане на ликвидността на системата, както и намаляване на цената на петрола и електричеството с цел да се даде на икономиката глътка въздух.

Хърватия увеличи от 19 000 на 56 000 тавана на гарантираните банкови влогове, а Хърватската национална банка намали от 17 на 14 процента обема на задължителните резерви на търговските банки, освобождавайки ликвидности от 1,2 млрд. евро, за да помогне на банковия сектор във финансовата криза.

Румъния отложи изготвянето на конкретен план за предоляване на последиците от кризата за новото правителство, сформирано след парламентарните избори на 30 ноември.

Почти всички държави преработиха бюджетите си, за да отговорят на проблемите, възникнали с кризата и предвидиха по-нисък икономически растеж от досегашния - Гърция -3 на сто при планиран 3,4 на сто за 2008 година, Румъния - 6-6,5 на сто при 8,5 за 2008, Турция - 2-3 на сто, Кипър - 3 процента, Сърбия - 3,5на сто, Хърватия - 2 на сто, Черна гора - 4-5 на сто и Македония - 5,5 на сто.

Кризата предизвика масови съкращения и се появиха прогнози, че се задава вълна от уволнения.

Според предвиждания на двете водещи синдикални централи в Гърция - Общата конфедерация на труда и Федерацията на държавните служители, през 2009 година без работа ще останат до 80 000 души. Според в. "Имерисия" уволнения ще има в 38,4 на сто от предприятията.

Гръцкият телекомуникационен гигант Интраком обяви, че съкращава заради кризата между 5 и 10 на сто от персонала на компанията в Гърция, където работят около 1600 души. Засега не е ясно дали компанията ще приложи съкращения на служители в своите поделения в България и Румъния.

В Румъния най-големият автомобилен производител Дачия спря за четвърти път производството си в Питещ, за да намали складовата наличност, а компанията заавтомобилни компоненти Субансамбле Ауто, също в Питещ, съкрати от 1 декември 800 от общо 3600-те си служители заради намалелите поръчки от Дачия и от чужди автомобилни комапни.

Очаква се над 40 000 души, заети в текстилната промишленост в Румъния, т.е 15-20 на сто от общия брой на работещите в сектора, да останат без работа догодина вследствие на намаления износ. Според анализатори кризата ще намали с 10-30 процента поръчките за износ от Румъния, като най-засегнати ще бъдат текстилният сектор, металургията и производство на части и аксесоари за автомобили, следвани от фабриките за мебели и стъклени изделия.

Друга последица от финансовата криза в Румъния е повишаването на лихвите по кредитните линии на компаниите и заемите, предназначени за финансиране на инвестиционни проекти.

Хърватското правителството прогнозира, че през следващата година в Хърватия без работа могат да останат 63 000 души, но най-черните прогнози стигат до 150 000. Съкращенията се очакват преди всичко в отрасли като корабостроенето и дървообработването, но кризата се очаква да засегне и търговията, туризма и строителството. Рецесията най-много ще повлияе на компаниите, ориентирани към износ, изправени пред спад на поръчките от пазарите, в които изнасят, коментират експертите.

След намесата на синдикатите Хърватският премиер Иво Санадер се отказа да замрази заплатите. Все пак в държавния сектор няма да има подаръци и допълнителни заплати за Коледа, а представителните разходи ще бъдат рязко намалени.

Над 3000 македонски работници останаха без работа през октомври заради глобалната икономическа криза, съобщи статистическият институт в Скопие. Според македонските синдикати ситуацията е много по-лоша, тъй като голям брой работници са в принудителен отпуск.

По данни на Статистическия институт от октомври броят на работещите в промишлеността е намалял с 2,2 процента. Според експертите икономическата рецесия ще засегне най-много текстилната индустрия в Македония.

Близо 700 работници от босненската промишленост вече бяха съкратени заради финансовата криза. Според експертите почти 50 000 работни места може да бъдат закрити в Босна, където безработицата достига цели 40 процента. Най-силно засегнатите области са текстилното производство, медната промишленост и обувната индустрия.

Според заместник-директора на Международния валутен фонд Мурильо Португал обаче, Босна ще избегне дълбока криза благодарение на солидността на макроикономическата си база и доброто управление на местната финансова система. Все пак през 2009 година ще има забавяне, но не драматично, на икономическия растеж, отбелязва Португал.

Международният валутен фонд засега не вижда необходимост от намеса в Босна. Същото се отнася и до Албания, където се очертава последиците от световната финансова криза да бъдат минимални за албанската икономика. Според управителя на централната банка Адриан Фулани албанската икономика засега не е повлияна от икономическата рецесия, албанските банкови инвестиции на международния пазар не засягат продукти с висок риск, а в Албания активността на банковата система остава стабилна.

Експертите очакват, засега, че и Македония няма нужда от допълнително финансиране от МВФ, тъй като банките са добре капитализирани и имат висока ликвидност. Положението в Румъния обаче е различно. Според експертите Румъния е много по-уязвима от съседите си и се нуждае от външна помощ, също като Унгария, която получи кредит от Международния валутен фонд. Анализатори предупредиха, че Букурещ трябва да намали разходите, да реформира държавния сектор и да гарантира, че икономическата политика се прилага ефективно, защото в противен случай има риск страната да се дестабилизира.

Първите сигнали за криза и песимистичните прогнози накараха турското правителство да преосмисли позицията си по сключването на ново споразумение с МВФ. Турските ръководители не искаха да търсят помощ от фонда преди общинските избори идната година, заради общественото недоволство срещу шестте години на финансова дисциплина, за които настоя МВФ в замяна на помощта за Турция по време на финансовата криза през 2001 година.

Експерти обаче прогнозираха, че Анкара ще бъде изправена пред проблем с баланса на плащанията следващата година, който може да намали растежа, ако правителството не превъзмогне нежеланието си да се присъедини към опашката от страни, искащи помощ от МВФ.

Според икономистите валутният резерв на Анкара от 70 млрд. долара не е достатъчно голям буфер, тъй като сегашният дефицит може да достигне до 50.4 млрд. долара през 2009 година, а нуждата от финансиране за частния сектор се оценява на около 90 млрд. долара.

Освен това Турция не е член на ЕС и няма достъп докредитните линии на Европейската централна банка, нито пък има суапова линия с Федералния резерв на САЩ като някои други страни с нововъзникващи пазарни икономики. Според анализаторите Анкара се нуждае от помощта от МВФ, дори ако тя бъде обвързана с мерки като намаляване на разходите, повишаване на данъците, ускоряване на приватизацията и увеличаване на лихвените проценти за коригиране на фискалните и външните дисбаланси и контрол на инфлацията.

Турските банки са твърдо регулирани в сравнение със западните, но не е такъв случаят с фирмите производителки, които са взели кредити на стойност 18 млрд. долара през първите осем месеца на тазигодина.

От началото на кризата лирата загуби една трета от стойността си, а акциите поевтиняха наполовина. През септември промишленото производство се понижи с 5.5 процента и това бе спад на този показател за първи път от февруари 2002 година.

Очаква се Турция да подпише до края на годината новото споразумение с МВФ , което ще й даде възможност при нужда да изтегли 20-40 млрд. долара.

В Сърбия управляващата коалиция превъзмогна вътрешните си разногласия и се съгласи на 15-месечен кредит на стойност 520 милиона долара от МВФ, който ще използва само в случай на необходимост, тоест до март 2010 година. Сърбия може да изтегли средствата, ако макроикономическата й стабилност бъде застрашена.

Според експертите преките последици за Сърбия от световната криза могат да бъдат намаляване на преките чуждестранни инвестиции, отслабване на курса на динара, намаляване на валутните резерви, понижаване на кредитния рейтинг, ускоряване на инфлацията, намаляване на работните места. Освен че осигурява средства в случай на необходимост, споразумението с МВФ е по-важно като сигнал за разумна икономическа политика за потенциалните инвеститори и кредитори.

Все пак кризата донесе и една добра новина за балканските държави, които искат да се присъединят към ЕС. Представяйки на 5 ноември годишния доклад на ЕК за напредъка на Турция, Хърватия, Македония, Черна гора, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Косово, еврокомисарят по разширяването Оли Рен каза, че финансовата криза и Грузия са две добри причини, за да продължи разширяването на ЕС.

И докато рецесията се очертава в ЕС още тази година, то международната финансова криза имаше досега ограничено пряко отражение върху Балканите и Турция. Икономиките на тези страни - основна дестинация на износа от ЕС, са сред най-динамичните в Европа и могат по този начин да послужат като закотвяне в тези трудни времена, каза Рен.

Източник: БТА