Апокалиптичен сценарий 2009
Ето че още една календарна година отива към своя край и съответно идва времето за равносметки и прогнози. В края на 2007 г., до голяма степен на шега, написах материалът "Апокалиптичен сценарий 2008", като самият аз не вярвах, че много от него ще се реализира на практика и то в рамките на годината.
Но ето че днес SOFIX е трицифрено число, световната икономика е, или върви, към рецесия, имотният балон издиша, както и безработицата започна да расте. В същото време обаче правителството оцеля, бордът и банковата система може би тепърва ще бъдат подложени на изпитание, съответно апокалипсисът се отлага. Може би за 2009 г.?
Днес ще ви представя „Апокалиптичен сценарий 2009", като притеснението ми е, че той вече е близо до реалността. Този път сагата ще бъде с отворен край, защото възстановяване от кризата едва ли ще видим през 2009 г.
1. След като световната криза започна да дава своето отражение в последното тримесечие на настоящата година, тя ни връхлита с пълна сила след настъпването на новата година. Промишлеността се задъхва от липса на поръчки, кредитирането е трудно достъпно, нараства безработицата. Вътрешното потребление се свива, това удря и сектора на услугите.
2. Започналото свиване при имотния пазар, спадът на инвестициите, липсата на купувачи, трудно достъпните кредити водят до масови фалити в сектора, освобождаване на работници и замразяване на проекти. Кризата в сегмента носи последици и в свързаните дейности, като производство на материали, цимент, проектантски, брокерски и консултантски услуги и т. н. Заетите в строителството се оценяват на 250 000 души.
3. Намаляването на заетостта води до повишаване броя на лошите кредити. Банковата система става все по-консервативна при отпускането на средства. Свиването на кредитирането допълнително ограничава покупателната сила на населението и съответно потреблението. Кредитът за бизнеса става все по-скъп и трудно достъпен, което изважда някои фирми от пазара.
4. Цените на имотите започват да падат стремително. Банки изкарват на тезгяха жилища на нередовни платци, което води до още по-ниски цени. Като се има предвид, че собствеността е основна част от богатството на българина, това допълнително нанася удар върху финансовото му състояние и възможности.
5. Чуждестранните банки изтеглят капитали от родните, което намалява валутните резерви. Допълнително спадът на износа, туризма и инвестициите стопява стойността им. В същото време обаче свиването на вътрешното потребление, инвестициите в машини и съоръжения ограничават и вноса, което до някъде запазва статуквото.
6. Европейският съюз не пуска еврофондовете за България поради корупцията във всички етажи на властта и дебелокожието на политиците. Това допълнително утежнява икономическата ситуация в условията на криза.
7. Брутният вътрешен продукт се свива, като единствено изсветляването на икономиката може да покаже по-нестраховити стойности на показателя.
8. В средата на годината се провеждат редовните парламентарни избори. Никой не печели мнозинство. Започват дълги пазарлъци за съставянето на кабинет и разделянето на министерските кресла, както и прикачените към тях бюджети. Политическата нестабилност, забавянето на съставянето на кабинет и икономическата некомпетентност на властта допълнително усложняват ситуацията и адекватното и бързо вземане на антикризисни мерки.
9. Борсата е далеч от обзора на инвеститорите. Цените продължават да падат, фалират компании с големи дългове и свиващи се пазари. Договорните фондове намаляват, както и активите им стават минимални. Оцелелите компании се търгуват за стотинки, като най-прозорливите ще имат възможност да купят на ниски цени.
10. Във втората половина на годината безработицата продължава да расте и достига двуцифрени стойности, допълнително увеличаваща се от завръщащите се българи от чужбина, където също няма работа. Държавните мерки и мъглявото харчене на милиарди от фискалния резерв за инвестиции в спорни проекти са с минимален икономически ефект.
11. Правителството е изправено пред свиващи се приходи в държавния бюджет, намаляващи валутни резерви, все по-голяма безработица, фалити на фирми, съответно и вече не толкова стабилна банкова система. При условие, че управляващите ни не реагираха адекватно на кризата в зародиша й, дали ще се справят с нея в разгара й през 2009 г. е въпросът, който всички ние си задаваме?
Четете още: