Съществуват редица предимства и недостатъци относно издаването на конвертируеми облигации като средство за финансиране. Този метод на капиталово финансиране дава няколко предимства. Едно от тях е отложеното във времето разводняване на капитала, съответно дохода на акция. Друго е, че по този начин може да се предложи по-нисък процент лихва, отколкото при стандартната облигация. Правилото е, че колкото по-изгодно е съотношението на конвертиране, толкова по-ниска е лихвата по ценната книга.

Предимства

Без значение колко печеливша е компанията, конвертируемите облигационери получават само фиксиран ограничен доход до падежа. Това е предимство за фирмата, защото повече от печалбата е на разположение на обикновените акционери. Също така в повечето случаи облигационерите не могат да гласуват на общите събрания и съответно да избират мениджмънта.

По този начин, когато компанията се нуждае от алтернативни източници на финансиране, ако настоящият мениджмънт е загрижен за загуба на контрол, може да продаде конвертируеми облигации и да осигури, макар и временно, финансиране, без да се отдава част от собствеността.

За какво трябва да внимават инвеститорите

Компании с лош кредитен рейтинг често издават конвертируеми облигации, за да плащат по-ниски лихви. Инвеститорите трябва да са наясно, че някои фирми в лошо финансово състояние издават такива ценни книжа, само за да намалят цената на финансирането, като изобщо не възнамеряват да извършат конвертирането. Като цяло, колкото по-стабилна е компанията, толкова по-нисък е доходът от конвертируема облигация спрямо обикновена.

Повечето емитенти залагат, че ако цената на акциите се повиши, облигациите ще бъдат конвертирани в акции при ниво над настоящото. По тази логика, тези ценни книжа позволяват на компанията да продаде акциите си на по-висока цена. От гледна точка на купувача, конвертируемите книжа предлагат възможността за по-висока доходност при сигурността на облигация.

Недостатъци

Основен недостатък за емитента е, че конвертируемите книжа носят риска от загуба на контрол върху компанията от настоящия мениджмънт. Ако голяма част от облигациите са закупени от един купувач, тогава контролът може да премине в негови ръце. Този проблем обикновено не стои пред големи компании с голям капитал.

Много от недостатъците са подобни на тези при обикновения дълг. За компанията финансовият риск е по-голям при емитиране на облигации, от колкото на акции. Също така, колкото по-близък е падежът, толкова и по-голям е рискът. И последно, използването на книжа с фиксиран доход увеличава загубите за обикновените акционери, когато продажбите и печалбите намаляват.

Използването на твърде много кредит ще засегне възможността на компанията да финансира операциите си по време на икономически спад. В такава ситуация инвеститорите са загрижени за сигурността на средствата си и избягват да кредитират, освен при високо гарантиран дълг.

Компания, която се финансира с конвертируеми облигации по време на добри времена до степен, в която съотношението дълг/активи е на високи стойности за индустрията, просто може да не е в състояние да получи средства при по-тежка ситуация.

В заключение, политиката на продажба на конвертируеми облигации, за да се възползва компанията от пазарната ситуация, може да намали цената на капитала спрямо издаването на обикновени или привилегировани акции.