Милен е едва на 23 и му предстоят още 6 години учене отвъд океана. Въпреки това отсега всички предричат на варненския откривател Нобелова награда, преди да е навършил 30 години. Революционната му разработка, с която грабна сърцата на шефовете в "Нокиа", е побрана едва на 11 странички.

Есето, с което той печели супернаградата, носи въздлъжкото име "Разработване на обществени и мобилни ad hoc мрежи (мрежи на свързаност между две томки) за постигане на повсеместна свързаност". Текстът разглежда конкретен пример за използване на мобилната мрежа, наречена МАНЕТ в места без обхват. Това включва както сгради, така и тунелите, метрото, а защо не и в Космоса.

Идеята му хрумнала, докато пътувал в подземната железница на Ню Йорк и не можел да използва мобилката или лаптопа си при всекидневните преходи. Дневният поток от над пет милиона души в най-голямото метро на света, състоящо се от 468 спирки, е на практика изгубен за мобилните оператори, изчислило нашето момче.

Няма логика в света на глобалните комуникации човек да губи значителни периоди от време без сигнал и връзка, твърди той. Ако инженерите тръгнат да решават проблема по традиционния начин - с прокарване на кабели по спирките на метрото, би струвал 200 млн. долара. Освен това процесът ще отнеме десет години. Затова българският студент предлага един много атрактивен в икономическо отношение и напълно реален вариант.

Според него в мрежата МАНЕТ сигналите могат да стигат до телефони извън обхвата на кулите. Това става, като се използват апарати, които са в непосредствена близост до предавателните станции. На принципа на локални препращания сигналът стига към телефони, които са много далеч от покритието на клетъчните кули. Индивидуалното мобилно устройство (чип) може да действа като приемник, а и като предавател на сигнала.

Източник: в. Стандарт