Пред пенсионната ни система стоят много предизвикателства. Един от основните обаче е застаряването на населението. Страните от Източна Европа и бившия Съветски съюз преживяват трети преходен период, който се припокрива с неотдавнашните политически и икономически промени в тези държави.

През 2025 г. всеки пети българин ще бъде на възраст над 65 години, докато през 1990 г. населението в тази възрастова група е било едва 13%, според изследване направено от Световната банка съвместно с Международната Банка за Възстановяване и Развитие.

Но уникалното съчетание от бързо застаряващо и относително бедно население се среща само в региона на бившите социалистически страни, където, за съжаление, попадаме и ние.

Нещо повече, в периода между 2000 и 2005 г. единствените страни в света, в които населението намаляваше с над 5000 души годишно, бяха 16 държави от Източна Европа и бившия Съветски съюз - начело с България.

Според данни на Министерство на финансите сега трима работещи издържат един пенсионер, което е около три пъти над средното за Европейския съюз, където съотношението е 1:1.

Страната ни е изправена пред двойното предизвикателство на бързо застаряващо население и незавършен преход към зрели пазарни институции, които да се справят с неблагоприятните икономически последици, свързани с демографското остаряване.

Към това спокойно можем да добавим огромния размер на сивата икономика, която косвено увеличава възможните негативни последствия за пенсионната система, както и световната финансова криза, която засяга доходността на бъдещите пенсионни стълбове и намалява доверието в тях.

От една страна, работодателите сключват трудови договори с наетите от тях лица или плащат осигуровки върху минималния осигурителен доход, а от друга - много от работещите предпочитат да харчат парите си сега, а не да ги дават на държавата или във фондове. Смятат, че до пенсия има 20-30 или повече години и никой не знае какво ще се случи дотогава.

Докато е млад и здрав, човек няма нагласата да мисли какво ще стане, когато остарее, ако се разболее или го сполети беда. Младите, здравите и работоспособните извличат полза от сивата икономика, но това състояние не трае вечно. Едва когато човек се разболее или пенсионира, усеща проблемите.

Воденето на разумна политика може да облекчи до някъде въздействието на застаряването върху разходите. Истината е, че по всяка вероятност много от страните в региона ще се сблъскат със значително по-високи разходи за здравеопазване, грижи за възрастните хора и публични пенсионни плащания.

Факт е, че българската пенсионна система все още не може да осигури на възрастните хора достоен жизнен стандарт. Пенсиите са най-ниските в Европа поради изброените по-горе причини.

Не е добре прецизиран начинът, по който се осъвременяват пенсиите. Те се индексират със доста задна дата, като така не се отчита инфлацията в реалната й форма.

Необходимо е повишаване ролята на II и III стълб на пенсионната система. В България повече от 10 години функционират доброволни пенсионни фондове. Очаква се към 2010 г. активите им да достигнат 4 млрд. лв. Осигурените лица в такива фондове към момента са около 3 млн., очаква се броят им да нарасне.

Сривът на борсата през последната една година също създава предпоставки за паника и избягване на този род пенсионни фондове поради страх за пълна загуба на средствата и неразбирането на финансовите пазари.

В тази насока, пенсионните фондове са добре регулирани и имат значителни ограничения пред себе си, като например възможност да инвестират до 20% от активите си в акции. Ограничение, което ги предпази от значителни по размер загуби през последната една година.