„В личен план, на мен ми се струва, че някои правителствени инвазии в икономиката бяха доста прибързани. Разглежданият доклад на заседание на икономическите и финансови министри през миналата седмица, показа, че 16 от 27 страни членки на ЕС, ще влязат в процедура на свръхдефицит през тази година. Свръхдефиците в някои държави от Стара Европа, не бих искал да ги конкретизирам, ще достигнат до 11 на сто," коментира Пламен Орешарски, министър на финансите, по въпроса за правителствените мерки и реакции по отношение подкрепата на икономиката ни на конференцията "Йероглифът на кризата се чете и като възможност".

Според него бюджетен дефицит от 11% е катастрофа. „Това означава, че кризата в тази страна, дори банковият, финансовият и реален сектор да излязат от кризата, то публичният сектор ще я удължи във времето и ще започне да играе изключително неблагоприятна роля. За съжаление, страните с големи дефицити са точно тези, които даваме за пример като позитивни инвазии в икономиката," посочи още Орешарски.

Финансовият министър каза, че вече се водят коментари по темата, че от финансовия сектор кризата се пренесе в реалния, а с дружни усилия и към публичния сектор, който ще я удължи във времето. „От тази гледна точка, всяка правителствена намеса трябва да бъде внимателно преценена не по отношение на конюнктурни текущи ефекти, но на база средносрочни перспективи за излизане от кризата," смята Пламен Орешарски.

По отношение на предприетите мерки на нашето правителство той посочи, че те са премерени и са по възможностите, като подчерта, че правителството не се ангажира с действия, които биха имали далеч по-голям ефект днес, но вероятно ще платим по-висока цена в средносрочен план. „Защото изкушението от голяма правителствена инвазия не е никак малко, позовавайки се именно на, според мен, недобри примери от по-напреднали от нас страни," заяви министърът.

„В рамките на ЕС вече започна дебат за мярата на правителствената намеса и дългосрочните ефекти от известната дестабилизация на публичните финанси," посочи още той.

За пореден път Пламен Орешарски подчерта, че целта на правителството е да запази на всяка цена макроикономическата стабилност, както и стабилността на финансовата и банкова система, да се повиши капацитета на социалните мрежи, за да може да се поемат и някои социални неблагополучия. „Правителството не може да намери пазар на някои предприятия, но би могло да продължи благоразумна фискална политика, която е много по-разумна от бляскавите временно, но скъпи в дългосрочен план, решения," обобщи Орешарски.

По отношение на разминаването между ОЛП у нас и лихвените нива на ЕЦБ, министърът коментира, че усилията в САЩ и на ЕЦБ са към намаляване на лихвените нива, за по-бързото стимулиране на едно оживление и да се преодолее кризата на доверие, най-вече.

„Бих искал да кажа, че при нас има специфични фактори. За разлика от страните от Стара Европа, при нас съотношението кредити/депозити е доста обърнато. Банковата ни система е привлякла значими ресурси, от своите майки най-вече и поддържането на положителен лихвен диференциал е един от основните инструменти за задържане на този ресурс - ключово условие и за запазване на макроикномическата стабилност на страната," обясни Пламен Орешарски.

Според него този лихвен диференциал е дори позитивен, но е и въпрос на мяра. „Запознат съм с въпроса и сме в добра координация с БНБ. Правим усилия в тази насока и се надявам да има резултат. От своя страна МФ и БНБ имат отлична комуникация с Асоциацията на търговските банки и ми се струва, че ако не намаление, то поне процесът е овладян на този етап и ще бъде поставен в регулаторна рамка," каза още Пламен Орешарски.

Сн. БГНЕС