„Лично аз съм обезпокоен от това, което предстои. Ако кризата продължи, при политиката, която водим в банковия сектор, ни очакват много неприятни събития. В България кризата дойде от реалната икономика към финансовия сектор. С последните действия на банките ние наливаме масло в огъня и създаваме условия за задълбочаването й в реалната икономика", заяви Стоян Александров,председател на НС на Търговска банка Д, по време на форума „Икономически форум, развитието на България, в условията на глобалната финансова икономическа криза".

„Не мога да си обясня защо, когато лихвите по цял свят падат, у нас те скочиха и достигнаха нечовешки измерения", коментира още банкерът.

Според него има някои банки, в които БНБ трябва да постави по един човек да наблюдава какво се случва там. Има и някои външни индикации, кои са тези банки.

„Голяма част от онези, които бяха изключително агресивни при отпускането на кредити през последните години, сега правят точно обратното - реклами за депозити. Идва и въпросът трябва ли да правим бизнес, когато лихвите по депозитите са толкова високи - получаваш 10-12% чиста печалба, необлагана. Това е абсолютно безумие", посочи Александров.

Той е на мнение, че беше допусната една грешка от страна на правителството. Голямата експанзия на лихвите по депозитите започна с увеличените гаранции по депозитите. Според него именно тогава лихвите по депозитите пробиха границата от 7%, отидоха до 8% и така нататък.

„За мен нормално беше, когато се прие решение за увеличение на гаранциите, да се проведе разговор с ТБ и с намаляването на МЗР, да гарантираме, че банките няма да пипаме лихвите по вече отпуснати кредити - ипотечни и потребителски. И все още можем да проведем този разговор", категоричен е Александров.

„Защо сега идва рискът за банковата система?," попита той. „Повечето банки преразглеждат всички договори за кредити със своите контрагенти. Повечето трезори работят със собствен базисен лихвен процент (цената на ресурса на съответната банка). При високите лихви по депозитите, те имат вече основание да кажат, че набирането на ресурса им е поскъпнал", посочи банкерът.

Той коментира, че е недопустимо при кредит, отпуснат преди половин година при 6-6.5% лихва, сега тя да отива до 12-14%.

Според него правителството трябва да разработи и вариант, при който да е готово да обяви дадена банка за собственост на държавата.

По отношение на средствата на Фонда за гарантиране на влоговете, Александров заяви, че те не са достатъчни да гарантират покритието на дори една по-голяма в страната банка.

„Вдигането на лихвите, вследствие на високите лихви по депозитите, почти прави невъзможно кредитирането. След като се направят съответните калкулации, на каква цена трябва да кредитираме бизнеса, на 14, 15 или 16%? Кой е този сектор, който ще може да издържи на такива лихви?", попита Александров.

„Да спрем експанзията по вдигането на лихвите по депозитите и да спрем ръста по лихвите по вече отпуснати кредити", призова той.

Изказването на Стоян Александров провокира остра реакция от страна на управителя на БНБ Иван Искров.

„България влезе в добра кондиция в кризата и това, което може да обърне каручката е непремереното публично говорене. Трябва да бъдем изключително внимателни, когато говорим публично, защото казаното може да остане грешно разбрано", каза в отговор Искров.

„В момента няма банка, в която БНБ да изпрати човек. Няма такава банка, като заставам зад твърдението. Банковата ни система в момента е в много по-добро състояние от тази в Германия или Франция", посочи централният банкер.

Той е на мнение, че грешните представи от случващото се идват от следния факт, а именно щом банките не финансират и вдигат лихвите, значи те имат проблеми. „Това е много опростен начин на мислене, защото за една банка е важна средната цена на ресурса, а тя се формира не само по промоционалните депозити", коментира Искров.

По негова информация, след всичките милиардни инжекции, в Европа има осем банкови системи, в т.ч. и българската, които отчитат ръст на кредитирането (0.71% ноември, 0.17% декември, 0.4% през януари - за България). Няма регулация на лихвите по кредитите и депозитите, посочи още Искров.

На база сравнение на средните лихви по депозити и кредити в евро в Еврозоната и у нас, се получава, че средната лихва по срочните депозити в Еврозоната е 3.27%, при 5.6% у нас, средната лихва по кредити на нефинансови институции в зоната е 4.55%, спрямо 8.31% у нас, а при жилищните кредити съотношението е 5.31, към 8.59% у нас. „Колкото и да са високи процентите на база сравнението, те са приемливи. В Румъния кредитите за бизнеса масово са около 20%", смята Искров.

От своя страна той призова отговорните лица да бъдат внимателни в публичното говорене. „Няма как проблемите на реалната икономика да не ни се отразят и да не нараснат лошите кредити. Банките са добре капитализирани и с много буфери в случаи на влошаване на икономиката. Огромен буфер е изискването към банките да не разпределят дивидент, като близо 1.4 млрд. лв. ще бъдат капитализирани до стотинка", посочи Искров.

Още от форума:

С. Станишев: Влизаме в кризата в добра кондиция

И. Искров: Длъжниците не са по-важни от кредиторите