Президентът на САЩ Доналд Тръмп изпълни обещанието си да удвои митата за Индия до 50%, за да накаже страната за вносa на руски петрол и финансовото подпомагане на руската инвазия в Украйна. Но както Вашингтон, така и Европа все още имат търговия с Москва, която възлиза на милиарди долари – макар и това да е само част от обемите преди войната, пише в свой анализ CNN.

Индия твърди, че е несправедливо да бъде обект на увеличение на митата, като ги нарича „необосновани“, тъй като и други страни също правят бизнес с Русия. По-рано този месец Ню Делхи дори даде сигнал, че ще отвърне на т.нар. „вторични мита“.

Търговията между Русия и САЩ е спаднала с около 90% откакто Кремъл започна пълномащабната си инвазия в Украйна, но миналата година страната все още е внасяла руски стоки на стойност 3 милиарда долара, според най-новите данни на Американската служба за икономически анализи (BEA) и Службата за преброяване на населението.

Междувременно Европейският съюз, който е партньор на САЩ в санкциите срещу Русия, е внесъл на стойност 41,9 милиарда долара (36 милиарда евро) през 2024 г., показват данни на статистическата агенция на блока.

„Това е значителен обем, но мисля, че по-важното е колко бързо ЕС се адаптира, за да намали зависимостта си от Русия“, казва пред CNN Кимбърли Донован, директор на Инициативата за икономическа дипломация в Атлантическия съвет, мозъчен тръст със седалище във Вашингтон. „Те правят огромни крачки, за да намалят още повече количествата, които получават от Русия“.

Вносът на блока от Русия е спаднал с 86% между първите тримесечия на 2022 и 2025 г., според данни на Евростат.

„Смятам, че има много възможности за САЩ и дори за ЕС да увеличат търговията си с държави като Канада и да получават от тях продуктите, от които се нуждаят“, добавя Донован. „Именно там търговските войни и преговорите за тарифите наистина объркват нещата и намаляват способността ни да подходим стратегически към проблема с Русия“.

През 2024 г. Русия отбеляза растеж от 4,3%, но според централната банка на страната през тази година се очаква той да бъде много по-скромен – от 1% до 2%

Путин нехае за мира, но руската икономика крещи, че е нужен

CNN изброява и областите, в които икономическите връзки на западния блок с Русия остават най-силни:

Търговията на САЩ с Русия:

  • Торове: САЩ са внесли торове на стойност 927 милиона долара през първата половина на тази година, показват данни на Американската статистическа служба. Миналата година вносът на торове от Русия е възлизал на повече от 1 милиард долара.

„Освен ако САЩ не наложат санкции върху вноса на руски торове, както направиха с беларуския калий, това ниво на търговия вероятно ще се задържи“, казва Алън Пикет, ръководител на отдела за анализ на торове в S&P Global Commodity Insights. „Русия остава един от най-важните световни доставчици на торове и влиянието ѝ не е намаляло от 2022 г. насам“.

  • Паладий: Въпреки че вносът на паладий от Русия е намалял значително от 2021 г. насам, данните показват, че САЩ все още са имали доставки на стойност 878 млн. долара през 2024 г. и 594 млн. долара през 2025 г. до юни. Този метал се използва в различни електронни и промишлени продукти и е ключов компонент в каталитичните конвертори на автомобилите.

  • Уран и плутоний: САЩ са внесли уран и плутоний от Русия на стойност 755 милиона долара от началото на годината. През 2024 г. страната е внесла тези суровини в обем от 624 милиона долара.

„Нанасяме удар в сърцето на руската военна машина“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен

Фицо вдигна ветото: Новите санкции срещу руския петрол и банки са факт

Европейска търговия с Русия:

  • Нефт: Русия беше най-големият доставчик на петрол за Европейския съюз преди пълномащабната инвазия на Москва в Украйна. Оттогава ЕС наложи забрана върху морския внос на руски нефт, както и на рафинирани нефтопродукти, като дизел. В резултат на това вносът на петрол в Европа е спаднал до 1,72 млрд. долара (1,48 млрд. евро) за първото тримесечие на 2025 г., спрямо 16,4 млрд. долара (14,06 млрд. евро) за същото тримесечие на 2021 г., според най-новите данни на Евростат.

Според анализ на международната изследователска организация „Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух“ през юли 2025 г. най-големите европейски вносители на руски изкопаеми горива са Унгария, Франция, Словакия, Белгия и Испания. Унгария и Словакия са внесли по-голямата част от суровия нефт, докато останалите страни са внасяли предимно втечнен природен газ.

  • Природен газ: Стойността на вноса на природен газ от Русия се е увеличила през последните четири години в резултат на повишението на цените, достигайки 5,23 млрд. долара (4,49 млрд. евро) през първото тримесечие на 2025 г., показват данни на Евростат. Въпреки това, от 2021 г. насам ЕС леко е намалил пазарния дял на Русия във вноса на втечнен природен газ – от 22% на 19% през 2025 г. – като същевременно значително е увеличил пазарния дял на САЩ.

  • Желязо и стомана: Делът на Русия във вноса на желязо и стомана в ЕС е спаднал рязко. Той възлиза на 850 млн. долара (730 млн. евро) през първото тримесечие на 2025 г. – около половината от стойността му през същото тримесечие на 2021 г., според Евростат.

  • Торове: Санкциите и вносните мита не са засегнали индустрията за торове и в резултат на това европейският внос се е променил много малко от 2021 г. насам. През първото тримесечие на 2025 г. страните от ЕС са внесли руски торове на стойност 640 млн. долара (550 млн. евро), показват данните.

  • Никел: ЕС е диверсифицирал вноса си и вече разчита повече на никел от САЩ, Норвегия, Обединеното кралство и Канада. Въпреки това през първото тримесечие на 2025 г. блокът е внесъл никел на стойност 300 млн. долара (260 млн. евро) от Русия. Никелът се използва предимно за производството на неръждаема стомана и други легирани стомани, както и за батерии.

Франция и Белгия искат предварителен анализ на ефекта от подобна мярка

Най-големите купувачи на руски LNG спъват пълната забрана, подготвяна от ЕС

Стотици западни компании все още са в Русия

Освен вносът и износът на суровини, много западни компании остават утвърдени в Русия, включително водещи такива, според списъци, съставени от Йейлския университет за мениджмънт и Киевския институт за икономика. Десетки европейски компании, включително потребителски марки, търговци на дребно и софтуерни разработчици, също са останали в в страната.

Размерът на данъчните приходи, които западните компании генерират за Кремъл, е относително малък, но анализатори казват, че тези, които остават, позволяват на руското население да продължи да води нормален живот.

„Напускането на компаниите допринася за приближаването на войната до руския народ и затруднява Путин да рисува картина на добре функционираща икономика“, казва пред CNN Джефри Зоненфелд от Йейлския университет за мениджмънт, чийто екип от изследователи следи кои компании са напуснали. „Това е имплодиращ пазар – той никога не е бил икономическа суперсила – който е просто много дим и огледала, много усилия от страна на Путин, за да се опита да създаде аура на нещо по-голямо“.

Вносът на енергия в Индия и Китай

В контраст с намаляването на търговията с Москва, наблюдавано в САЩ и ЕС, Индия е внесла стоки на стойност 67 милиарда долара от Русия през 2024 г., според данни, събрани от Организацията на обединените нации. Приблизително 53 милиарда долара от тях са петролни масла и суров нефт. Преди избухването на войната в Украйна, през 2021 г., Индия е внесла стоки на стойност 8,7 милиарда долара от Русия. Вносът на руски петрол и газ в Индия е скочил драстично от началото на войната. Според енергийната компания Vortexa руският петрол вече съставлява 36% от индийския пазар, което означава, че Индия внася повече суров петрол от Русия, отколкото от която и да е друга страна.

Китай също увеличи покупките си на руски суров петрол след 2022 г. Цената на суровината падна, след като западните страни рязко намалиха вноса си на руско гориво. Според Vortexa Русия сега стои зад 13,5% от вноса на суров петрол в Китай.

Китай е внесъл руски стоки на стойност около 130 милиарда долара през 2024 г., включително 62,6 милиарда долара петролни масла и суров петрол, показват обобщените данни на ООН.